Автор Тя заплати най-високата цена

15
26656-0

Продавача стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Едно малко момиче се приближи към магазина и буквално залепна за витрината. Когато то видя това, което търсеше, очите й радостно заблестяха. То влезе вътре и помоли да му покажат огърлицата от тюркоаз.
— Това е за моята сестра. Можете ли да я опаковате красиво? — попита момичето.
Собственика на магазина с недоверие погледна към малкия клиент и попита:
— А колко парички имаш?
Момиченцето извади от джоба си кърпичка, разгърна я и изсипа на щанда малка купчинка дребни монети. С надежда в гласа то попита:
— Ще стигнат ли?
Там имаше само няколко дребни монети. Момичето гордо продължи:
— Знаете ли, аз искам да направя подарък за своята по-голяма сестра. Откакто мама почина, тя се грижи за нас, а за себе си няма никакво време. Днес тя има рожден ден и аз съм сигурна, че тя ще е много щастлива да получи такава огърлица, тя много ще й отива на цвета на очите.
Мъжа взе огърлицата, отиде в дъното на магазина, взе една кутийка, сложи в нея тюркоаза, опакова в хартия и завърза панделка отгоре.
— Вземи! — каза той на момичето. — И носи внимателно!
Момичето изтича навън и забърза към вкъщи. Наближаваше края на работния ден, когато прага на същия магазин беше прекрачен от млада девойка. Тя сложи на щанда позната на продавача кутия, отделно опаковъчната хартия и развързаната панделка.
— Тази огърлица е купена от тук, нали? Каква й е цената?
— А! — каза собственика на магазина, — стойността на стоките в моя магазин е винаги конфиденциален договор между мен и клиента.
Момичето обаче продължи:
— Но моята сестра имаше само няколко монети. Огърлицата е направена от истински тюркоаз, нали така? Тя би трябвало да е много скъпа. Тя не ни е по джоба.
Мъжа взе кутийката, с голяма нежност и внимание възстанови опаковката, връчи я на момичето и каза:
— Тя заплати най-високата цена… Повече, отколкото може да плати който да е възрастен: тя даде всичко, което имаше.
В магазина се възцари тишина, само две малки сълзи се стекоха по лицето на девойката, която държеше в треперещата си ръка малката кутия…

От интернет


Много красива история.... и снимка  :up:
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

... думите в случая са излишни...  :bravo:
Кака, всичко знае...

 :bravo: :bravo: :'(
Благодаря за тази статия!
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

  :bravo: :bravo: :bravo: колко доброта има в едно дете...  :'(