Силна статия. Погледа на един италианец по повод всичко случващо се в Украйна...
"Южен поток се затваря. Взимайки предвид падането на цената на нефта, Газпром повече няма средства за такава благотворителност. От сега нататък създаването на нови газопровод изцяло ще се основава на чисто икономически интереси», — в разговора ми с експерт в областта на нефтените пазари, пред мен се разкри сценарий много по-тревожен, отколкото можех да си представя.
Аз го попитах за това, каква е в действителност степента на опасност за нас, италианците, в решението на Русия да прекара газопровода през Турция и Гърция? Може ли такова решение да обезопаси не само Русия, но и нас от украинския шантаж? Експерта поклати с глава: «Газпром е заинтересован да доставя газ на своя клиент Турция, защото единствената икономика в Европа, която расте е турската, ако може да я наречем европейска. Имено поради тази причина беше проектиран «Син поток», и ако бъде създаден втори газопровод, целта му също ще бъде да служи на Турция и нейното развитие. Италия, както и цяла Европа, се намират в исторически икономически упадък, нивата на потребление се съкращават, и като клиент тя става все по-малко интересна за Газпром. Ако навремето Москва имаше определен интерес към Италия, то той по-скоро беше политически, а не икономически. Но днес вече няма средства както преди за политически фаворитизъм. Днес Газпром е принуден да се обърне към зоната с най-голям икономически ръст, където може да получи истинска, реална изгода: това е Китай, Индия и Юго-Източна Азия».
Следователно, ако предположим, че еврокрацията, принудена от американските политици да прокарва санкции против Русия, изведнъж прекрати тези санкции и бъде готова отново да отвори своите врати за търговия с Русия, Путин и Газпром няма да бъдат щастливи от този факт, да купуват наши стоки в замяна на нефт и газ?
«Кардиналният завой на Изток, към азиатските гиганти е окончателен, защото той е продиктуван от самата икономика, от притеглянето на новия център на растеж. Целия Запад, включително САЩ, на обратно, независимо от статистиката, се намират в упадък», — казва експерта.
Статистическите данни за заетост на населението се фалшифицират, икономическият ръст, подържан от чудовищни по размер вливания от долари, създавани от ФЕД от нищото е илюзорен. Независимо от това, реалната икономика, тоест американската промишленост, от общата криза на 2008 година няма никакъв ръст.
«Центърът на гравитация в света промени своето положение, премествайки своята тежест от Запад на Изток. И това е огромна тежест. Достатъчно е да погледнем на краха на нефтените цени, за да разберем това», — заяви моя събеседник.
Цената за барел от 100 долара падна на 40 само за два месеца, искам да ви попитам: нима това е следствие само на манипулациите от страна на Саудитска Арабия, стремяща се да изхвърли от пазарите своите американски конкуренти с техния шистов газ или да накаже Путин?
Възможно е манипулацията да е била първата крачка, но «подобен срив на цените не беше очакван от никого, даже от саудитите, повярвайте ми», — убедено заяви моя събеседник. Във времената, когато цените бяха над 100 долара, се правиха прекалено големи инвестиции в нефтеното производство, привлечени от очакванията за свръх печалби. От тук е й кризата на свръх производство, която събори цените. Но причината за влошаване на кризата, довела до срива в цените на нефта, се оказа търсенето, което се съкрати на Запад. Малко заради високата енергийна достатъчност, и в по-голяма степен заради намаленото търсене. На Запад се съкращава промишленото производство, расте дефлацията, има демографска криза, на световните пазари се съкращава дела на западните икономики, промишлените стоки вместо да се произвеждат на запад се внасят от Китай.
Симбиоза с Пекин
Принуден от европейското захлаждане в отношенията по воля на Вашингтон Путин сключи с Пекин договор за 30 години за доставка на газ в Китай на стойност 400 милиарда долара. Милиарда! Изходната цена на нефтодолара може да ви се стори неизгодна за Газпром, но в светлината на новите цени около 40 долара ситуацията се променя. Тази изгода се крие в продължителността на договора.
Китайците имат твърде много спестявания в долари. Затова те бързат да ги инвестират в азиатските региони на Русия и съседните държави.
Между двете държави е разработен огромен проект на стойност 242 милиарда долара за строителство на високоскоростна железопътна линия, свързваща Москва с Пекин. Линия с дължина седем хиляди километра, по подобие старата Транссибирска магистрала, тази линия ще съкрати времето за преминаване на това разстояние от 6 дена до два. 48 часа между Пекин и Москва! Несъмнено такова финансово вложение ще има не само висока капитализация, но и ще стане конкурент на въздушния и морски товарен флот. Заради това, Мерцедес и BMW вече проявиха явен интерес за прехвърляне в Китай на своите автомобили от висока класа.
Разбира се, тази артерия отваря пътя на китайската емиграция в слабо населените места на Сибир и в бившите съветски републики на Централна Азия. За Москва, която отдавна е обезпокоена от слабия си демографски ръст, това явление може да има двойствен ефект. Наскоро беше създадено ново Министерство по развитие на източните региони на страната. Китай от своя страна предлага на Русия нови инвестиции в размер на 113 милиарда долара, като добавка към вече вложените 242 милиарда за строителството на железопътната линия.
Още една поучителна подробност: в началото на проекта Москва покани за партньор френската фирма Alstom, произвеждаща френските високоскоростни влакове (Tgv). Френската фирма получи първата отсечка на новата линия между Москва и Казан. Но след като Оланд по заповед на САЩ се отказа да предаде на Москва вече платения военен кораб тип Мистрал, жп-сделката беше предадена на китайската компания China Railway High-speed (CRH), подчинена на централните Китайски линии (CR), държавна компания, свързана с руския гигант Уралвагонзавод.
И това решение не може да бъде наречено отказ от високотехнологично ниво. Китайската ЖП компания е създала и успешно използва еднорелсов път на магнитна възглавница, разработила е, и е реализирала футуристичната линия Пекин-Лаза, това е 1956 километра научно-техническо чудо: релси положени върху термофрост по такъв начин, че да не се разруши (проблема е решен по оригинален начин — с изпускане на студен външен въздух в термофроста), също така е решен и проблема със свръх запълването в моторите на локомотива, който трябва да може да се изкачва на височина 5 072 метра над морското равнище, когато кислорода в атмосферата се съкращава на 40% и с толкова пада и ефективността на мотора. Да не говорим за херметичните вагони, снабдени със система за кислородно обезпечаване на пасажерите. Съществуват проекти за удължаване на линията чак до Непал, а от там в Индия, ако някога тя поиска това.
А Европа? «В Европа (и САЩ) се водят игри, наопаки, за съкращение на производствата чак до нулеви нива в стремеж да се икономисва от вложения в реалния сектор тоест за създаване на истинско богатство, което ще има бъдеща възвращаемост. Вместо това «инвестират» във финансови циркови трикове, във фиктивна икономика, лишена от всякакви връзки с реалната икономика, ако не броим само отрицателното влияние», — пише моя приятел, журналиста от Вашингтон Умберто Паскали.
Путин се опита да направи Русия част от Европа, каквато тя се явява духовно, културно и политически. С присъща за него далновидност, която така недостига на нашите политици, той ни направи услуга, строейки «Южен поток». Но Европа, под контрола на САЩ му отговори със самоунищожителни санкции и заплахи. Каква е тяхната цел?
Само преди две десетилетия Бжежински твърдеше: «Без Украйна Русия ще се превърне във второстепенна азиатска държава». Това предсказание, възможно, неприятно сега за самия Бжежински, Вашингтон, Берлин и Брюксел започва да се сбъдва: алиансът с Китай се превръща в симбиоза, тя е невъзможно да бъде разрушена, даже със «смяна на режима», която се опитват да направят от Вашингтон, прилагайки всякакви усилия чак до крах на цените на нефта.
Но, както казва моя експерт по енергийни пазари, такава ниска цена на нефта не може дълго да се задържи. Тя ще се върне на своите позиции именно с бъдещите съкращения в предлагането на пазара и ще изиграе ролята на финансов вятър, напълващ платната на руската икономика. Моят експерт предполага, че след година и половина (а Путин има достатъчно финансови резерви за такъв период) ще започне покачване на цената. Възможно е и по-рано, та нали само за последните няколко дена цената на елитната марка Брент подскочи на 8%, до 53 долара, а седем кладенеца (за добив на шистов газ) на територията на САЩ бяха затворени.
Имено поради тази причина, за да не остави време, което играе в полза на Москва, Обама (или властите, чийто рупор се явява той) увеличават своя залог в играта на смъртоносна рулетка, заплашвайки да снабдят киевския режим с «летално» оръжие в количества от три милиарда единици. Режим, който се намира в пълно военно и морално разложение, чиято политика и икономика е на ръба на фалита.
Американците провокираха този режим, своята гнила и безпомощна креатура, да наруши Минските споразумения за примирие със сепаратистите от Донбас, стремейки се да въвлекат Москва директно да се намеси в конфликта. Резултатът обаче е още един котел, в който попаднаха 7 хиляди украински войника. Александър Захарченко, «министър председател» на Донецката Народна република, обеща на обкръжените войници спасение, ако те се предадат. Точния брой на загиналите и ранените за сега е невъзможно да се разбере: Службата за безопасност на Украйна забрани на лекарите в болниците да казват броя на намиращите се при тях пациенти — както военни, така й мирни жители.
Известно е обаче, че дезертьорството приема масов характер, а също така и бягството от мобилизация, четвърта за не пълна година. На границата с Украйна – в румънски градчета — хотелите са препълнени с младежи от Украйна, не желаещи да взимат участие в кървавата месомелачка, 57% от получилите призовки в армията от област Ивано-Франковск не се явяват. Като цяло, украинците нямат желание да воюват, и тази война може утре да свърши заради недостига от жива сила и заради пълната загуба на законност от режима пред лицето на своите граждани.
Края е толкова близък и неумолим за «доброволците от Майдана», че неонацистите, обучени и въоръжени от поляци за сметка на американските фондове на Виктория Нуланд, озлобени и загубили всякаква надежда, заплашват да свалят правителството на Яценюк и Порошенко. Батальон «Айдар» (който е съставен от полувоенни лица, които стреляха на Майдана и сформираха команди от наемници и убийци) даже се опита да влезе в Министерството на отбраната.
И ето на това «правителство», нямащо бъдеще и цели за съществуването си, Обама мисли да даде оръжие, противотанкови ракети и артилерия, възможно също така дрони и атакуващи хеликоптери, само за това то да продължи да воюва, унищожавайки своето население. В интервю пред CNN Обама хладнокръвно потвърди своята стратегия: «Да се прилагат всички възможни усилия за това Русия да понесе най-големи загуби. Ние действаме в две направления: увеличаваме натиска над Русия и укрепваме Украйна».
Нов Виетнам в Европа
Това прилича на ново безчетно повторение на американската политика във Виетнам: война заради марионетни правителства, на чужда територия, до пълно изтощение на противника; постепенна ескалация на непряко военно вмешателство пред лицето на поражението на своите марионетки, нови попълнения от все по-летално въоръжение, все по-голямо присъствие на американски «военни инструктори» на територията на конфликта, та чак до пряко участие на Въоръжените сили на САЩ, включително Въздушни и Морски…
Във Виетнам подобна изключително лоша стратегия, основана на фалш, лишена от интелектуална ясност, завърши с известното за всички позорно бягство на свръх държавата от Сайгон. Но именно тази стратегия е любима на военно-промишления комплекс на САЩ: използва се военен материал, дават се милиарди за поръчки от Пентагона, като цяло добър бизнес.
Ние можем да гледаме невъзмутимо от страни на неизбежния край от поредната американска авантюра, но нали това се случва на европейска територия.
Американското опустошение се извършва в украинските гори и поля, носи глад и лишава от покрив европейското мирно население, потапяйки го в хаос и насилие, каквито вече царят в Либия и Ирак. А днес това е европейско общество, в което са били родени Гогол и Булгаков (пишещи по руски). Америка отваря пропаст, в която се опитва да погълне и нас – европейците, членове на НАТО.
«Народа никога няма да може да разбере, какво е това война, ако не я е познал на своя земя във вид на чужд агресор», — пише руският режисьор Никита Михалков. Американците никога не са имали такъв опит. В Русия този опит се съхранява в народната памет, пълна с насилия и страдания, това е нейна незаживяваща открита рана. От Наполеон До битката за Сталинград. «Те не разбират, че това е нашата последна граница: няма накъде повече да отстъпваме. Днес ние (Русия) сме единствената страна, способна да каже «не» на подобна агресия. Единствената! Останалите стоят зад нас, не защото ги защитаваме, а защото имаме многовековен опит да защитаваме своето отечество. И за нас това е свято дело. И не става дума за това колко бомби и пушки имат те или ние. Просто ние сме войни до мозъка на костите ни».Всеки от нас, от павловските кученца на Америка трябва да чуе тези тежки думи. Трябва да чуе тона на тези думи, всеки от нашите плоски, повърхностни, безотговорни политикани, свикнали да слушат повелите на себеподобните си, намиращи се на друг континент. Бюрократите в Брюксел трябва да приемат тези думи напълно сериозно...
Но не, нашите политици, избрани и неизбрани, ни водят във възможно най-разрушителното и грешно направление, каквото европейската история още не е чувала. Към най-голямото икономическо, стратегическо и културно поражение.
Русия се отрече от нас, и, е възможно да й се наложи да гледа на нас като на военен противник, на нов агресор на нейна земя, «с който тя няма общо бъдеще», а това я прави «воин до мозъка на костите».
Ще намерим ли сили в себе си да накажем нашите политици за всичко това, което те правят с нас?
Маурицио Блонде,
Перевод от италиански на руски:
Маргарита Некрасова,
Превод от руски
boboИзточник:
www.effedieffe.com
