Автор 50/50

17
28442-0

Иван отвори вратата и влезе в кабинета. Зад бюрото седеше младо момиче и чукаше с пръсти по клавиатурата.
- Здравейте, - тя се отвлече за миг от монитора и погледна към влезлия, - вашето име, фамилия, презиме, дата на раждане?
Иван продиктува всичко и се огледа наоколо. Освен вратата, през която той влезе, на срещуположната стена имаше още два изхода без никакви табели или указатели.
- Така, Иван Евгениевич... – момичето се вгледа в монитора, - вие сядайте, не се притеснявайте. Сега набързо всичко ще преброим и вие ще тръгнете.
- А какво ще броим? – младия мъж приседна на стола, стоящ до бюрото.
- Ще преброим нивата на вашата положителна и, съответно, отрицателна натрупана енергия. Ще ги превърнем в проценти,и, в зависимост от резултата ще определим вашето бъдещо местообитание. Или в зоната на отрицате...
- Вие, можете ли да ми обясните на нормален език? – прекъсна я Иван, - излиза, че аз все пак умрях?
- Да.
- И сега вие ще решите, на къде да продължа, в ада или рая?
- Ами, ако използваме вашата терминология, то да, - равнодушно отговори момичето.
- Ясно, - въздъхна Иван, - ами, смятайте тогава. А впрочем, къде са ангелите?
- На работа, според графика за деня. И така, да започваме.
Момичето чукна по клавиатурата и започна да чета текста от монитора.
- Иван Евгениевич... Роден... тра-та-та, това ще го пропуснем. Вашата биография и сам си я знаете. Аха, ето го началото на таблицата. Сега набързо ще вкарам всички данни в програмата и край. Така, спасени човешки животи - 0, спасени животи на други същества - 3, развалени настроения - 15467. Това превишава средностатистическия показател с 5,6%, затова отива в минус. По нататък. Разбити животи - 1, случаи на мъст - 516. Това е добър показател, по-нисък от средното. Малко ще намали коефициента от разбитите животи. Случаи на лъжа... Тук е много дълго числото, няма да го чета. Но вие не се притеснявайте, то е в рамките на нормалното.
- Кажете моля ви, а разбитият живот... Може ли да разбера на кого е?
- Да, разбира се, секунда, - момичето кликна с мишката, - Анастасия Михайловна, вашата първа жена. След развода се омъжва за...
- Да, добре, не продължавайте, разбрах, - помрачня Иван, - значи, са казвали истината.
- Да продължим?
- Да, давайте.
- Оказана помощ на нуждаещи се - 1560. Това е много добре. Почти с 50% над нормата. Две предателства, но и двете простени. Убийства на хора - 0, убийства на други същества - 10436.
- Охо! Това не може да бъде! Аз не съм убивал никого!
- В това число влизат също така комари, хлебарки и така нататък.
- А, така може, - малко се успокои Иван, - това също ли отива в минус?
- Е къде другаде да отива, - усмихна се момичето, - нататък. Неизпълнени обещания - 16700.
- Та там половината от тях, са обещания да спра да пуша или да поправя крана в кухнята!
- Няма значение. Аз боравя само с цифри, затова моля да не ме прекъсвате. Случаи на безпричинен гняв - 38980.
- Всичко това е заради телевизора и новините, - измърмори Иван.
- Случаи на искрено съчувствие - 1798, разкаяния - 1405, случаи на ненавист - 715, кражби - 16.
- Какви пък кражби сега?
- През 1983 година, на 18 април. Две ябълки от пазара. През същата година, на 22 юли...
- Моля ви се, та ние бяхме още деца, така се забавлявахме! Нас даже ни хванаха един път!
- За съжаление, в списъка с разкаяния този инцидент не е отбелязан.
- Е за какво толкова да се разкайвам? Дреболии! – Иван махна с ръка.
- Иван Евгениевич, вие постоянно ме прекъсвате. Нека направим така. Аз сега ще въведа всички данни, програмата ще пресметне, а след това вие вече ще си зададете всички въпроси, които ви интересуват. Добре?
- Да въвеждайте си, аз какво ви преча?
- Отлично, - с тези думи момичето започна да чука мълчаливо по клавишите. След около десет минути тя за последно натисна мишката и се усмихна, - ето, край. Изчислението ще отнеме не повече от тридесет секунди. Вълнувате ли се?
- Ами, честно казано...
- Не се вълнувайте, - без да дочака отговор, го прекъсна момичето.
Определено време те мълчаха.
- Край! – радостно възкликна стопанката на кабинета, - Вашият резултат е...
- Е? За къде съм аз?
- Хах, не може да бъде! – очите на момичето удивено гледаха към екрана.
- Какво има?
- Изчакайте секунда, има малък технически проблем.
Момичето вдигна слушалката от стоящия на масата телефон и я притисна към ухото си.
- Ще може ли да се отбиете за малко при мен? Имам… Не е голям проблем, но… Аха. Добре, ще изчакам.
- Какво се случи там при вас? – не се успокояваше Иван.
След около две минути в кабинета влезе висок мъж. Без даже да погледне към Иван, той се приближи към момичето.
- Какво се случи? – с нисък бас попита той.
- Ето, - момичето посочи към монитора, - всичко въведох, пуснах брояча и ето какво стана...
- Хм... И какво да го правим сега?
- Именно за това ви помолих да дойдете.
- Хей, кажете какво се е случило? – Иван съвсем сериозно се развълнува.
- Работата е там, - замислено каза мъжа, - че броячът показва много необичайни стойности. Точно 50% с безкрайна поредица от нули след запетаята. Формално се получава, че ние не можем да ви насочим към нито едно от местата за пребиваване. Странно, до сега не съм виждал подобно нещо.
- И аз сега какво, ще седя тук докато умра? В смисъл, докато... Какво е тук при вас вместо нея?!
- Моля ви не викайте! Пречите ни!
Определено време, мъжа и момичето тихо обсъждаха нещо.
- Хей, аз измислих! – Иван рязко стана от стола, - нека сега да направя някакъв комплимент на момичето, вие ще ми го запишете към плюсовете, и аз продължавам нататък?!
- За съжаление, в нашата програма няма графа "Комплименти". Обаче за сметка на това има "Случаи на ласкателство". Може да опитате.
- Тогава по-добре не, - Иван отново седна на стола.
- Няма да стане, - кажа мъжа, - в предвид се взимат само действията извършени приживе. Сега даже и гол да бягате тука, това никъде няма да бъде отбелязано.
Минаха още няколко минути в обсъждане.

***
- ... затова аз друг изход не виждам, съгласна ли си? – Иван чу последната фраза на мъжа.
- Съгласна. Наистина няма да седи тук я. Щом няма друг изход, нека така да бъде, - отговори момичето.
Мъжа се доближи до Иван и се спря на две крачки от него.
- Станете, млади човече.
- Какво? Защо? Защо ме гледате така?
- Изправете се, не ме ли чувате?
Иван стана от стола, оглеждайки се страхливо наоколо.
- Какво решихте? Защо мълчите? Кажете най-накрая нещо...
Рязък удар в гърдите накара Иван да се свие на две. Мъжът се доближи още повече, хвана го за брадичката и, му нанесе още един силен удар. Пред очите на Иван всичко се завъртя и той изгуби съзнание.

***
- Има пулс! Изключете дефибрилатора! Дишане?
- Има дишане. Слабо.
- Подгответе инжекция с адреналин. За всеки случай...
- Ще оживее ли според вас, Степан Василиевич?
- Не е сигурно. 50 на 50. Не се отвличайте!

©ЧеширКо
Превод Banshee
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Страхотно разказче Banshee! Когато видя нов разказ от теб първо слагам плюс и после чета  :smile:

 :bravo:И аз слагам +! Ще разгледам и по назад! :beer:
Цяла седмица чакаме петък, цяла година чакаме лятото и цял живот чакаме да сме щастливи!
Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.Всеки има право да прахоса живота си както реши!

Поздравления Банши  :agree: отново отлично попадение  :up: разказите и преводите, които провиш, са безспорно много стойностни  :bravo: