Японски момичета-ловци на перли. 30-те години на XX век.

11

40 снимки в темата:

Най-малкото от кръстословиците знаете, че така се наричат жените гмуркачки в Япония, които вадят от морското дъно раковини, миди, водорасли – всичко, което не може да бъде уловено с обикновеното риболовно оборудване.

Ама се гмуркат на дълбочина 15—20 метра с помощта на тежест и събират морската „реколта” с ръце или специални лопатки. Това е изцяло женска професия, като японското обяснение е, че подкожната мазнина на жените е повече, отколкото при мъжете и това им позволява да стоят по-дълго във водата (доста съмнителна „научна” гледна точка). Мъжете остават в лодките и помагат за прехвърлянето на улова на борда, а в случай на опасност издърпват с въже гмуркащите се ама от водата. Този японски занаят съществува минимум от две хилядолетия. Жени-риби са описани в китайски хроники от III век пр. Хр. Писмените извори се потвърждават и от археологически данни: на островите са намерени човешки кости, деформирани от честото гмуркане във водата. Дългото пребиваване под вода влияе пагубно на организма: гръдният кош се разширява, тъпанчето отслабва. Но, въпреки трудностите, ама не се възползват от техническите нововъдения, които могат да облекчат тежкия им труд. Според тях внедряването на акваланги и други подобни улеснения би повлякло след себе си увеличаване на добива, и в резултат намаляване или пълно изчезване на популацията от морски раковини и миди. Затова от целия арсенал на водолазите ама (и то не всички) използват единствено лек неопренов костюм, който им помага да задържат телесната си топлина по-дълго време и подводни очила, които да защитят очите им морската сол.

В наши дни в Япония не са останали много ама. Повечето са на средна възраст или по-възрастни; някои гмуркачки продължават да работят и след 80-годишнината си. Все по-малко млади жени проявяват интерес към тази професия.
Източник: www.znania.tv/