Живеем във време на показност. Ученици ходят със скъпи смартфони, които са нужни само на бизнесмени, и вместо бизнес приложения си смъкват на тях игрички. Недомениджъри със заплата от 1500 лева карат коли за по 50 000 лева. Селски бекове правят абитуриентски балове в най-добрите традиции на кавказките сватби от 19 век – хиляди гости, тонове вино и храна, скъпи коли, няколко дена празник… Всичко това, за да видят останалите. За да «не сме по-назад от другите». За да ни завиждат.
Показността става заразна. Необходимостта да се похвалиш с някаква вещ се диктува от съвременното общество даже на тези, които по принцип не желаят това. Ако някой ученик, единствен в класа си няма скъп смартфон, той ще бъде смятан за загубеняк, изостанал и т.н. Ако офисният планктон по време на отпуск качва в социалните мрежи снимки от село, а не чужбина – той ще бъде сметнат за бедняк и неудачник. А почти всеки бизнесмен е притиснат от своите познати, които едва ли не изискват от него да си купи огромен джип. Защото в противен случай той не е „правилен” бизнесмен.
С какво е опасно това явление мисля, че е ясно. Първо човек ограничава своите финансови възможности, харчейки пари не за развитие, а за ненужни лъскави предмети. Заробва се с кредити. Второ, започва да оценява себе си от гледна точка на „какво ще кажат околните». Собствената самооценка започва да зависи от чуждото мнение. И трето, необходимостта «не да бъдеш, а да изглеждаш» се вкопчва в съзнанието и става главна цел.
Необходимостта да се похвалиш пред останалите с това, което си купил се налага на обществото от капиталистическата система, в която живеем, за да се продават по принцип ненужни на хората стоки и услуги. За да се продават ненужни на хората вещи те трябва да бъдат убедени, че обладанието на тези вещи е признак на висок социален статус.
За да бъдете независими от тази мода на показност вие трябва да се избавите от зависимостта от мнението на другите за вас. И когато ви стане все едно какво другите мислят за вас – вие ще забележите, че уважението в очите на обкръжаващите ви хора не само не е намаляло, а даже на обратно. А ако започнете да харчите парите и времето си за допълнително развитие, след време ще забележите, че хората около вас имат достатъчно други причини да ви завиждат. Този път променя мисленето и го приближава към… мисленето на успелите хора. Да-да, именно тези, на които много се опитват да приличат, но не са такива.
Истински успешният и самодостатъчен човек никога няма да се опитва да повиши своята значимост в очите на другите – той няма проблеми със своята значимост. Той не се хвали със своите вещи, не се държи грубо с обслужващия персонал, не се самоутвърждава за сметка на тези, които стоят по-ниско от него на социалната стълба. Защото успелият човек не гледа надолу – на тези, над които той се е издигнал, а на горе – към тези, които иска да достигне. И осъзнава потребността в постоянно развитие и самоусъвършенстване. При такова мислене и начин на живот всички външни атрибути ще дойдат от само себе си, но те вече няма да имат ценност за вас. Защото ценностите ще бъдат други, много по-сериозни и съвършени.
