Автор Дядо Добри

0
98-годишния просяк, дядо Добри от село Байлово, облечен в домашно изготвени дрехи и древни кожени обувки, които носи зиме и лете, често седи до църквата Свети Александър Невски в София. Всеки ден той става рано и пеш изминава разстоянието от около 10 километра между село Байлово и столицата.

През 2010 година по време на снимките на документален филм за Храм-паметника „Свети Александър Невски“, български журналист прави шокиращо откритие - оказва се най-щедрото частно дарение, което за цялото си съществуване е получавал събора в размер на 40 000 Евро е направено от стареца просяк - дядо Добри.

3272-0

98-годишния светец не взима за себе си нито една стотинка, от парите, които му подхвърлят. Той живее за сметка на своята пенсия в размер на 100 Евро, също така и за сметка на непаричните подаяния които получава във вид на плодове и хляб.

Дядо Добри помага и на много други, например той заплаща разходите за ток и отопление на детски дом, преди те да бъдат спрени. Също така той помага на бездомни. Но за всички добрини, които е сторил дядо Добри ние никога няма да узнаем, защото той никога не разказва за тях.

Разпространете тази новина сред своите познати. Ние сме българи и трябва да се гордеем, че сред нас все още има такива хора!
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Историята за този старец е покъртителна. Благодаря на автора за темата. Признавам, че не бях чувала за него до днес...но определено ме накара да се замисля за важните неща в живота.
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Да така е. Наистина е разтърсваща. Това само иде да покаже, че добротата няма цена, пол и възраст  :bravo:

Намерих още малко материал за този дядо и искам да допълня темата.

8 снимки и текст:

Дядо Добри има четири деца. За него се грижи една от неговите дъщери, която живее сама в София. Стареца не скрива своето огорчение от това, че е оставил семейството си без наследство и е раздал всичките си пари и собственост на други. На тази тема той не обича да говори. Стареца е загубил слуха си по време на войната от паднал наблизо снаряд. Не казва също и какво го е подтикнало да се превърне в божи странник. Може би факта че в село Байлово няма никакви материални блага и богати хора. Самия Елин Пелин пише, че в Байлово е красиво, но много бедно. Стареца обаче направи родното си село духовно богато. Съселяните му всеки ден виждат как той събира всяка стотинка за дарение и за себе си не оставя нищо.

3276-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Макар че има легло той предпочита да спи на пода, не иска да използва удобствата на съвременната цивилизация. На масичката в скромната му стая има само къшей хляб и един домат. Това е достатъчно за него да преживее един ден.

3277-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Облечен с вълнени дрехи, с цървули и дълги побелели коси и брада, дядо Добри е като пришълец от миналото. Той повече прилича на светеца Иван Рилски, той е антипод на съвременната безнравственост и корупция. Сякаш е дошъл от миналото когато вярата и милосърдието имаха здрава основа.

3278-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Служителите в храма в знак на благодарност купуват малко мебели необходими на стареца в Байлово, но той се отказва от всичко.

С подаръците, които прави той прилича на Дядо Коледа. На децата той подарява не кукли и камиончета, а своя пример, предавайки своята надежда за превръщане на хората в почтени личности.

Тези, които не вярват в Дядо Коледа нека повярват в дядо Добри. Нека повярват в доброт защото това е единственния верен път в нашия кратък живот!

3279-0
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Не съм гинеколог, но мога да погледна...