Колко тежи душата?

2

В книгата на Дан Браун "Изгубения символ" има глава с удивителни експерименти. По думите на автора душата е някаква субстанция, способна да съществува извън тялото и имаща собствена маса. За това тя може да бъде изтеглена. И една от героините в книгата - Катрин Соломон успява за първи път в света да направи това. Тя слага умиращ човек (който предварително е завещал тялото си на науката) в херметична капсула, в която има свръх чувствителен кантар. Докато човека е бил жив, кантара е показвал цифрата 51, 4534644 кг. А след смъртта на стареца кантара е показал по-малко число. Браун не назовава числото, но все пак обяснява, че колкото и малка да е била разликата тя все пак е измерима. Този опит на Браун сякаш доказва - душа има.

НА ПРАКТИКА

Първия такъв опит е бил проведен през далечната 1906 година от доктор Дънкан МакДугъл от град Хавърхил (щата Масачузетс, САЩ), за него съобщава вестника "New York Times" на 7 март 1907 година. МакДугъл "засича" колебанията в масата на човек, когато той умира. Измерванията са извършвани на специално легло, което само по себе си представлява огромен кантар с висока чувствителност. Измерванията показват, "душата" тежи 22,4 грамма. Друго тегло на тази "субстанция" получава изследователя Лайл Уотсън през 1990 година. Лайл Уотсън работи като изследовател в Ню-Йоркския университет. Неговите експерименти показват, че умрелите стават по-леки с  2,5 - 6,5 грама. Почти същия резултат получава и доктора по естествени науки Еугенюс Кугис от института по полупроводници на Литовската академия на науките през 2006 година. Той установява, че човек в момента на своята смърт губи от 3 до 7 грама от своята маса.
Душа ли е това или не, за сега не е ясно. Но въпроса за нейното съществуване трябва съвсем скоро да се изясни. Сериозни изследвания задачата, на които е да не оставят никакви съмнения по този въпрос в момента се водят в 25 клиники в САЩ, Канада и Великобритания. Ръководител на тези експерименти е доктор Сам Парниа. Той иска да провери твърдението на много хора преживели клиническа смърт, затова как тяхната душа е напуснала тялото. Доктора и неговите сътрудници разполагат в реанимациите на места недостъпни за оглед от леглата, например под тавана слагат табелки с надписи. Задачата на "временно умрелите" е да прочетат тези надписи и след като възкръснат да разкажат какво са видели на лекарите. Ако поне един от подопитните успее да прочете нещо то тогава смело може да се твърди: да, нещо разумно се отделя от тялото. И това най-верочтно ще е душата на човек? Експеримента ще завърши през тази година и такава проверка ще минат 1500 пациента.

МНЕНИЕТО НА СКЕПТИЦИТЕ

Доктор-реаниматолог, завеждащ отделение за реанимация и интензивна терапия Николай Губин:

- Ние с моите колеги направихме експерименти с подопитни мишки, тяхната цел беше да установим кога и как се получава загубата на тегло от жив организъм по време на смърт. На четири новородени гризача с тегло 4,5 грама ние инжектирахме стрихнин. След това две от мишките бяха сложени в лабораторни чашки без капак.А другите две бяха плътно затворени в специални чаши. След като ги претеглихме се оказа, че тегло са загубили ("душата" е излетяла) първите две от опитните мишки, които умираха на открито. Тяхното тегло намаля с 3 и 6 мг. А гризачите изолирани от външния свят останаха със същото тегло. Следователно излиза, че загубата на тегло е свързана с изключително нормални и естествени процеси (загуба на влага при дишане, топлина и изпарение) влиянието на които може да се изключи ако умиращите се херметизират по някакъв начин.

Също така отдавна е извесно, че по време на сън също се наблюдава загуба на тегло. По време на експеримент на швейцарски учени 23 доброволеца лягат на свръх чувствителни легла кантари и заспиват. В момента когато човек преминава границата между реалността и съня той губи от 4 до 6 грама.

Според мен душата, няма нищо общо с тегло, кантари и други подобни глупости. Някой може ли да измери, колко тежат мислите...  Но никой не оспорва мисленето, нали?  Същото е и с душата на човека.

От години се интересувам от тази тема и всичко, което е публикувано на български по нея, е минало през моето мислене. Наистина има емпирични доказателства за това, че душата съществува и има тегло. Тъжното е, че ние сме изгубили връзка с душите си и те не могат винаги да привлекат вниманието ни. Темата е необятна, но всеки, който почувства необходимост да я изследва, има над какво да се замисли. Чий ли е оня тих глас, който безпогрешно ни показва кое е правилно и неправилно в поведението, мислите и чувствата ни? Защо след дадена постъпка, която на пръв поглед е напълно приемлива, ни кара да оставаме с чувство на горчивина и омерзение от нас самите? Или пък, когато на пръв поглед сме постъпили глупаво, а цялото ни същество ликува от щастие, че сме направили даденото нещо?
Важно е да слушаме внимателно вътрешния си глас. Душата говори много тихо, но е могъщ господар и още по-могъщ водач и слуга.

Душата няма тегло в грамове и сантиграми...всеки носи тежестта на житейските си проблеми безтегловно...

Сатията е интересна. Аз съм тяло и дух с общо тегло 85 килограма. Вероятно и 200 грама. Смятам, че душата ми е толкова жива, колкото и тялото ми и за сега вървят в комплект., както и при всеки, който може да прочете това. Обърнете внимание на този абзац от статията и не го изключвайте като вероятно обяснение. "Тяхното тегло намаля с 3 и 6 мг. А гризачите изолирани от външния свят останаха със същото тегло. Следователно излиза, че загубата на тегло е свързана с изключително нормални и естествени процеси (загуба на влага при дишане, топлина и изпарение) влиянието на които може да се изключи ако умиращите се херметизират по някакъв начин."
Вероятно е теглото на душата да може да бъде измерено. Вероятно е и теглото на мислите ми да може да бъде измерено. Примерно заставам на един свръхсвръхточен кантар и мисля за различни неща с различна интензивност и концентрация. И индикаторите за теглото започват да играят в зависимост от мислите ми и отчитат девиации от нанограми. Сигурно това ще е много полезно за хората - да се знае коя мисъл колко тежи. Ама по-добре да свалим от коремите и дупетата, вместо да регулираме теглото си само с мислене.