Автор Неговото момиче /разказ/

14
9104-0

Тя е на 7, първолаче с големи бели кордели и объркан поглед като на представител от племето мумбо-юмбо, който се е оказал в голям мегаполис.
А той на 16. И той е "голям", принуден "по съседски" да води това объркано създание на училище и да го предава в ръцете на учителката. Защото ако и позволи да отиде до училището или на обратно сама – тя спокойно би могла да се загуби за няколко дена, заглеждайки се по  прелитащи пеперуди или подгонвайки някое пушисто коте.
И той ходеше с тази своя "опашка", защото неговата майка съжаляваше съседката, която сама отглеждаше кафявооката палавница, която имаше "две работи и никого вкъщи, а ти си ми такъв сериозен, голям младеж!"
И смутено стисваше устни, когато съученичките му се надсмиваха над "Неговото момиче", което търпеливо чакаше той да излезе от училище.

Тя на 11, той на 20.
И често, много често му се налагаше да я защитава, и да я измъква от най-жестоките момичешки боеве, малко по-късно пък да и отнема цигарите, и красноречиво да заплашва с юмрук нейните многочислени малолетни поклонници. И сополивите хулигани шепнеха помежду си, опасявайки се да не обидят "Неговото момиче".

Тя на 17, той на 26.
И те някак едновременно минаха под венчилото, той - със състудентка, тя – със съученик, а след това по същия начин, " в унисон" набързо се разведоха, и прекарваха много вечери един на друг на гости, преживявайки и предъвквайки тежките раздели и разочарования, съчувствайки един на друг, опитвайки се да намерят своите грешки.

А след това почина нейната майка, а неговите родители се изместиха да живеят на село.

Тя на - 25, той на -34.
Тя – невероятно красива, строга и много сериозна бизнес дама, в сериозна фирма. Той – вятърничав и безотговорен, но невероятно талантлив "работник на творческия труд".
И най-вероятно единственно той знаеше, колко много палавост и безумие има в тези очи, скрити от другите зад затъмнениете стъкла на очилата.
И най-вероятно единственно тя знаеше колко надежност и търпение има в този не пунктуален, вятърничав „гений”.

Тя на -27, той на -36.
И той и тя от време на време се опитваха да построят свой, личен живот, и тогава вечерните чаепития спираха, но все нещо не се получаваше, и някак си все по-често и по-силно започваха да звучат мисли за деца.
И накрая те решиха и избиха врата между своите жилища, оставиха една за изход и заживяха заедно.

На 28 тя му роди син.
И после когато го питаха за децата, той винаги отговаряше смеейки се - "аз имам две: момче и момиче". И Неговото момиче понякога беше по-палаво и наивно от едно дете.
Превивайки се от смях като първолачето от неговите спомени, играейки на дама, застивайки за половин час над мравуняк, смело катерейки се по най-стръмните върхове и скачайки в морето от скала.
И после също така увлечено и искренно се завръщаше в детството заедно с внучетата, катерейки се на самия връх, за най-вкусните череши, и в такива моменти той притваряше очи от страх за нея, а после с възторг издишаше облекчено, притискаше я към гърдите си и казваше: "Моето момиче."
И тя ненавиждайки халатите и забрадките, които носеха нейните връстници, прескачаше до столицата за най-модните дънки, постригваше посивелите си коси на късо таралежче със смешен бритон.
И когато тя се издокарваше, той често я прегръщаше, и тя виждаше своето отражение в отражението на неговите очи – млада, щаслива, красива, въсторжена и удивена от всеки миг на новия ден.


След това тя получи хипертонична криза, и той я хранеше с печени ябълки с лъжичка, и обещаваше на своето момиче пътешествие до Хималаите и посещение на поселението Кулу. В нейните очи се запалваше огънче, и тя криво се усмихваше, и отчаяно мърдаше пръсти, бързайки да се възстанови – момичетата нямат време да лежат по болници...
И разбира се, Неговото момиче стана, побягна и се понесе, захвърляйки в най-далечния шкаф своето пенсионно удостоверение, забравяйки графата „възраст” в своя паспорт.
***
А след това той замина и не се върна.
Обадиха се от болницата, нещо казаха – тя съвсем не помни, точно какво, просто изведнъж мъчително започна да не и достига въздух, света около нея се обля в кърваво червен оттенък, а краката сякаш станаха от памук и спряха да я слушат...
И тя сякаш проспа цялото това време, докато някои се прощаваха с неговото тяло, и даже не плака, и разказва на съседките си в болничната стая за него в сегашно време...

И когато се озова вкъщи – още не вярваше, и се вслушваше се в шума на асансьора, и разлистваше с треперещи пръсти неговите любими книги.

...И безумно се изненада, когато вместо нормално отразеното в неговите очи момиче, от огледалото в банята към нея погледна 77 годишна старица...



Автор неизвестен, превод от руски - Banshee
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Браво  Banshee, като видях, че си публикувал разказ веднага залепнах на компа. Страхотен е! Поздравления за избора и превода! Благодарим ти!   :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:
Когато отсечем и последното дърво, когато отровим и последната капка вода, ще разберем, че парите не стават за ядене!

Страхотни разкази! Не бях чел книги от малък, но откак влизам тука чакам с нетърпение всеки следващ разказ! Браво на Банши, само така  :pray:

Разказа който публикуваш отново е разтърсващ!!! Не знам, ти ли го превеждаш от руски. Ако е така шапка ти свалям  :pray:- и за избора и за превода и за вложения труд да публикуваш нещо стойностно, във иначе претъпканото с глупости, лъжи и гадост интернет пространство...  :bravo: Продължавай със същия дух и сила  :up: .

Аз също искам да изразя възхищението си от разказа, мисля че в днешно време е рядкост да намериш история,в която не само са събрани различни етапи от човешкият живот, а и е поставено уместно твърдението,че при любовта възрастта няма значение.По принцип е важно не само да има хора,които пишат истории но и такива които да правят творенията достъпни за по-широка аудитория.Поздравления към потребителя постнал това,независимо дали го е превел лично или не. :up:

На фона на общото затъпяване и пошлост такива разкази стават рядкост...  :(

По принцип е важно не само да има хора,които пишат истории но и такива които да правят творенията достъпни за по-широка аудитория.Поздравления към потребителя постнал това,независимо дали го е превел лично или не.

Поздравления за поздрава  :bravo: Не съм аз човека, който трябва да благодари, но ще го направя от трето лице - заставам твърдо зад мнението ти, че трябва да се дава широка гласност на красиви и с положителен заряд творби - независиво дали са разкази, песни, стихове, картини или др.  :old:

Невероятен разказ ...  :bravo:

Отдавна съм фенка на сайта, но този разказ съм го пропуснала ..., а той е толкова разтърсващ, едно от малкото иситнски неща което съм прочела в последно време  :up:
Кака, всичко знае...

Банши.......!!!!!!!!!!!!!
Нямам думи за този разказ!
Благодаря ти от цялото си сърце!
 :bravo: :bravo: :bravo:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Сериозна темичка е разгледана тук   :'(  :up: