Автор На какво сме готови, за да изкупим вината си?

9
15796-0

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала грубо и неучтиво с нея. Тя веднага съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката  й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния мъж в града за съвет. Старецът я изслушал  търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим действително големи усилия. За това я попитал: "На какво си готова, за да изкупиш вината си?" Отговорът бил: "На всичко!"
Като чул горестните й вопли, старецът усетил колко голямо е отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.
- Две неща са необходими за да постигнем желаната промяна - казал той. - Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух, после пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродила в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите и замръзнали, а острия вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
- Сега - казал и старецът - се върни и напълни отново възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
- Това е невъзможно! Вятърът отнесе всяко перце в момента, в който го оствях пред къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
- Права си - казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

via internet

Много, много силно  :old:

Много поучителна приказка. Ще я запомня много добре  :idea:

Браво за статията! Прекрасна и много полезна! :bravo:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Трябва да си призная нещо... макар, че отдавна съм регистрирана в сайта се оказва, че има много теми, разкази и притчи, които не съм чела. Благодар Ви Ники и Яна  :agree: Определено тук може да се намери много интересно и ценно четиво, за всеки един момент  :idea:
Кака, всичко знае...

Четива има и ще има, но тънкостта е да се намери достоен читател, за да ги оцени! Благодаря за хубавите думи, Кака! ::)
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.