Знаете ли какво се случи на 23 октомври 2012 година в Исландия? Сигурно, не. Знаете ли защо нищо не сте чули? Защото на 23 октомври 2012 в Исландия стана революция – абсолютно мирна, но това не я прави по-малко «революционна», в сравнение с други. Която същевременно показа колко «опасни» могат да бъдат «демократичните процедури», за които толкова много обичат да говорят демократите, когато се контролират наистина от болшинството, а не от малцинството както е обичайно. Именно поради тази причина показателния пример на Исландия се премълчава от световните медии, буквално се крие – защото последното нещо което желаят власт имащите е примера на Исландия да бъде последван и от други държави. Но нека Ви разкажа всичко подред.
На 23 октомври 2012 година в Исландия беше проведен референдум, в следствие на което беше приета нова конституция. Този референдум беше последния акорд в борбата, която води народа на Исландия от 2008 година, когато исландците неочаквано разбраха, че в резултат на финансовата криза тяхната страна в буквалния смисъл на думата фалира.
Неочаквано стана защото се случи след 5 години непрекъснат ръст, обезпечен от «най-ефективния» неолиберален икономически модел. Модел основан на това, че през 2003 година всички банки в страната бяха приватизирани, и започват масово привличане на чуждестранни инвестиции.
И действително, исландските банки успяха да привлекат множество дребни британски и холандски инвеститори, и всичко се развиваше прекрасно, и икономиката (от неолиберална гледна точка) растеше, цъфтеше и ухаеше. Но както винаги в такива случаи има един нюанс: колкото повече инвестиции провличаха – толкова по-бързо растеше и външния дълг на банките. През 2003 година дълга на Исландия беше равен на 200% БНП (брутен национален продукт), а през 2007 година стана 900%. Световната финансова криза нанесе смъртоносен удар по «процъфтяващата» икономика на Исландия. Трите главни исландски банки: Landbanki, Kapthing и Glitnir – фалираха и бяха национализирани, кроната се обезцени на 85% спрямо еврото. И в края на годината Исландия обяви фалит.
И настъпи момента, в който трябва да си спомним, че Исландия е демократична държава. Но отначало исландците решиха да използват «обикновената» представителна демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излязоха на улицата, протестирайки против банкерите, които причиниха кризата, и невежеството на политиците, които допуснаха всичко това да се случи. Протестите и безредиците в края на краищата принуждават правителството да подаде оставка.
През април 2009 година се провеждат избори, в следствие на които на власт идва лява коалиция, която от една страна осъжда тази неолиберална икономическа система, но от друга страна, веднага се съгласява с изискванията на Световната банка и страните членки на Европейския съюз да погаси дълговете на исландските банки в размер на 3,5 милиарда евро. Това означава, че всеки жител на Исландия трябва в течение на петнадесет години ежемесечно да плаща по 100 евро – за да погаси дълговете на едни частни лица (собствениците на банките) пред други частни лица.
Това вече става прекалено даже и за спокойните исландци. И довежда до съвършено екстра ординарен ход на събитията. Мисълта, че гражданите трябва да плащат за грешките на частни финансисти, че цялата страна трябва да бъде обложена с данък, за да погаси частни дългове, се оказва толкова неприемлива, че поражда нова вълна от масови протести. Които буквално принуждават исландските ръководители да преминат на страната на болшинството от населението. В следствие на което президента Оулафюр Рагнар Кримсон отказва да ратифицира вече приетия от парламента закон, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и се съгласява да проведе референдум.
Следва много характерна за «свободния свят» реакция на «международната общност» - Исландия бива подложена на неимоверен натиск. Великобритания и Холандия заплашват, че в случай на отказ да се изплатят дълговете на исландските банки от гражданите, на страната ще бъдат наложени сурови икономически санкции и пълна изолация. МВФ (Международен валутен фонд) заплашва, че ще прекрати каквато и да било помощ за Исландия. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Но исландците не се поддават на натиска, а президента Кримсон прави следното изказване: «На нас ни обясняваха, че ако не приемем условията на международната общност ще се превърнем в северна Куба. Но ако се бяхме съгласили, щяхме да се превърнем в северно Хаити».
Референдума се провежда през март 2010 година. На него исландците решават да не връщат нищо на чуждестранните кредитори – Великобритания и Холандия – 93% от гласувалите са против изплащането на дълговете към банките. МВФ веднага замразява кредитирането на страната. Но исландците вече нищо не може да ги спре. С подкрепата на гражданите, правителството инициира граждански и углавни разследвания по отношение на лицата отговорни за настъпилата финансова криза. Интерпол издава международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing - Сигурдура Ейнарсон. През това време другите банкери свързани с краха в банковата система бягат от страната.
Но и това не е края на историята. Исландците не се спират на достигнатото и взимат решение да приемат нова Конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуални пари. При това исландците искат да напишат новата Конституция сами, всички заедно. И успяват! Проекта на Основния закон е написан от 950 обикновени граждани, избрани произволно (на принципа на лотария) за членове на Националната Асамблея през 2010 година.
За да доработят новата Конституция, народа на Исландия избира (вече на избори) Конституционен съвет, в който влизат 25 гражданина. Обикновени хора – рибари, фермери, лекари, домакини – биват избрани от 522 възрастни, не принадлежащи към нито една политическа партия, всеки един от тях е бил препоръчан от минимум 30 гражданина.
След това започва доработка на текста на Конституцията и конституционните закони. Предложенията на гражданите се събират чрез «Фейсбук», «Туитър» и даже «Ютуб». Общо от гражданите на Исландия постъпват 3600 коментара по повод работата на Съвета и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съвета публикува в интернет нови статии за обществено обсъждане. Две, три седмици след преглед на предложенията от обществеността и експертите, Съвета публикува финална версия на статията, която след това се обсъжда още веднъж. Освен това членовете на Съвета един път в седмицата записват отчет на извършената работа и го публикуват на «Ютуб», а техните заседания е можело да се наблюдават в реално време в интернет. В края на своята работа всичките 25 члена на съвета гласуват за завършване на работата над Основния закон. «Ние, хората на Исландия, желаем да създадем справедливо общество, в което всеки от нас да има равни права зад общата маса», – с тези думи започва Конституцията».
В своите коментари членовете на Конституционния съвет признават, че в превод на чужд език първата фраза на Конституцията звучи малко странно, обаче по тяхно мнение, тя е разбираема за всеки един жител на Исландия и най-добре отразява стремлението да се създадат равни възможности за всички. Според проекта на Конституцията, природните ресурси на острова са изключително обществена собственост. Особен интерес представлява статията с название «Отворена информация и правдивост», която задължава правителството да осигурява свободен достъп до всички държавни документи, освен ако не са държавна тайна. Също така Конституцията задължава властите да работят за благото не само на човека, но и на Земята и биосферата. Отделна статия е заложена за правата на животните.
В новаторския документ се намира място и за доста архаична норма, която е изключена в болшинството европейски Конституции. Заложено е че Евангелическо-лютеранската църква на Исландия съхранява своя държавен статус.
Тук трябва да отбележим един съществен за бъдещото развитие на събитията нюанс. Конституционния съвет като състав се оказва, както е прието сега да се казва, «евросоциалистически». Причината за това е не толкова факта, че повечето исландци имат леви възгледи, а по-скоро в следствие на недалновидното, направо глупаво поведение на исландските десни: като бивши управляващи партиите «Прогресивна партия» и «Партия на независимостта» призовават своите съмишленици да бойкотират изборите за Конституционен съвет и работата над Конституцията, и техните избиратели така и постъпват. В резултат на което в Съвета, и в текста на новата Конституция влиянието на десните и консерваторите се оказва минимално.
По такъв начин, в следствие общото действие на много както обективни, така и субективни фактори болшинството неочаквано се превръща в господар на положението – и в Конституционния съвет, и сред участвалите в разработването на Конституцията, и сред гласуващите на референдума. Резултата толкова много надминава очакванията, че водещите световни медии красноречиво мълчат по повод резултатите на исландския всенароден референдум от 23 октомври, на които проекта на Конституцията е одобрен от над 80% от гласувалите при 66% изборна активност.
Е, сега разбрахте ли? Достатъчно е било болшинството да бъде допуснато пряко да участва в разработката и приемането на Конституция и конституционни закони и веднага приватизацията като панацея от всички беди в икономиката се превръща в национализация на националните ресурси, вместо държавна тайна – откритост, вместо представителна демокрация – елементи на пряка демокрация.
И не дай Боже (от гледна точка на неолибералните правителства в цял свят) примера на Исландия да бъде последван от други държави. Защото тези решения, които бяха предложени на Исландия, преди 2 години бяха предложени на други народи. На народа на Гърция казват, че приватизацията на техния държавен сектор е единствен изход за тях. Същото казват и на италианците, испанците и португалците… Какво би станало ако те последват примера на Исландия? Даже е страшно да си помисли човек…
Именно поради тази причина вие нищо не знаете за исландския референдум – световните медии се правят, че нищо не се е случило. Защото медиите, както и правителствата, както и парламентите, също представляват интересите на управляващата върхушка, която във всяка страна прави всичко възможно болшинството да не бъде допуснато до управлението на държавните дела.
Но за всички, които споделят интересите на болшинството и които искат истинска демокрация, исландската история е урок. На организирано болшинство. Пряка демокрация. Реализация на правата на болшинството. Народно законотворчество и народно самоуправление. Всичко, без което истинската демокрация е невъзможна по принцип.
