Автор Представете си че сте на 90 години...

12
17450-0

Вие лежите в леглото и във всеки един момент, може да дойде денят, който за вас ще е последен.
Старите хора много често мислят за живота. Те мислят за него почти всеки ден.
Спомнят си за това кого са обичали, с кого са си общували, къде им е било хубаво. Най-много обаче мислят за възможностите, които някога са имали, но поради страх не са посмели да се възползват от тях.
Вие лежите, и изведнъж се появява машина на времето.
Вие сядате в тази машина на времето, и тя ви пренася тук, да-да тук, сега вие не сте на 90 години, а на толкова на колкото сте в момента четейки този текст.
Дават ви втори шанс: да реализирате всичко, което не сте успели.
Имате още една възможност да направите нещо наистина полезно и интересно, защото вече знаете, че на стари години е по-добре да си спомняте за това как сте опитали да направите нещо или сте направили, отколкото да си мислите, че поради страх Вие просто не сте се възползвали от някаква възможност.
Това е елементарна математика: ако приемем за условие факта, че всеки рано или късно умира, то следователно цената на страха е равна на нула.
Помнете, страха живее за ваша сметка, именно Вие го запълвате със смисъл и го правите значим.
Ако Вие все още действително можете да направите нещо – направете го!
Ако Вие все още на някого не сте казали нещо – кажете го, после няма да имате време!
Ценете това, което имате сега…

Много мъдро... Трябва да си  преначертая плановете  :upset:

Живота е кратък, звучи изтъркано, но е така...

Живота е кратък, звучи изтъркано, но е така...
Живота е кратък... така че го живей на max

...миг от вечността...
Тъжно това бре Джинджър...
тинтири-минтири

Много силно и правдиво. Живеем, сякаш никога няма да си отидем, а един ден навършваме 50 години и се замисляме здраво... Питаме се живеем ли наистина или отлагаме живеенето за тогава, когато няма да имаме време за него.
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

А според мен всяко едно нещо, случило се в живота ни, е трябвало да се случи - не бива да съжаляваш за нещо, което си направил или не си...имал си възможност да решиш - избрал си! Не се замисляй какво би станало, ако бе избрал друг вариант - това, което си мислил за правилно всъщност е верният избор - така те е накарал разумът,сърцето,чувствата...или каквото и да слушаш в себе си  :smile: Самият ти - най - важният човек в твоя свят!  :smile:
О,слабост - твоето име е жена!