Прошка - Сирни Заговезни - 2 март

6

Същността на празника Сирни заговезни или Прошка

Празникът не е театър или представление, подплатени с излишна зрелищност, целта на които е да поразсеят присъстващите от трудната действителност на битието. Честването се превръща в празник само тогава, когато празнува душата, въведена в етапите и действията на ритуала. Но за да успее да премине през всяко едно от ритуалните действия, тя трябва да познава скрития им замисъл и да е готова открито и напълно да го приеме. Защото зад всеки образ стоят послания и идеи, изграждащи естетически критерии и нравственост.
Първият и основен образ, който присъства в ритуалните действия на празника Прошка, е най-възрастният в дома.

Той като личността, преминала през многото води на житейския си път, придобила мъдростта в годините си, приема делa на даващия прошка. Чрез неговите дела са поставени началата на рода, чрез трудолюбието му са пазени и разширявани дворовете на дома, в който всеки принася своя дял от благата. Така чрез делата и плодовете му той се доближава до образа на Най-Древният по дни,  на Благият, който благославя всеки нов живот и го пази в здраве и сила.

Другите образи в празника са тези на домочадието.

Младите са онези, които са в силата си да понесат жегата на деня, но също и в нуждата да приемат мъдрост, да потърсят съвет, да почерпят поука. В градежа на своя живот, когато те стъпка по стъпка, камък по камък съграждат дома, който са самите те, те влизат във взаимоотношения и правят избори, в които грешат спрямо другите, най-вече спрямо домашните си.
 И както е казано в свещените писания:
„Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24).

Децата са образ на чистотата и невинността, толкова характерни за онази част от човешкото естество, в която няма гордост или предразсъдъци и която се впуска в игри и начинания с едничката цел да открива Живота и всички негови първопричини, за да се учи и назидава. Единствено там всяко благодатно семенце може да роди плодове на Живот.

Браво, Ники! Чудесна и актуална тема! И тъй като навярно съм най-възрастната тук, а и произхождам от семейство, в което тази традиция се е спазвала от поколения, с право ще споделя своето виждане по темата.
В моето семейство, този празник се спазва още и от предците си знам, че прошката е нужна най-вече на прощаващия. Този, който иска прошка, получава опрощение още в мига, в който поиска да бъде опростен. Това опрощение се дава не от хората, а от Бога. Защото актът на искане на прошката е свещен и той изчиства отношенията на едно много тънко ниво, невидимо за хората.
Този празник е свещен и лекува душите, времето, пространството и целия съществуващ свят.
Искам прошка и прощавам!
От всички и на всички!

И затова в миналото на много места децата не са участвали в искането на прошка, а на тях им е отреждано място само в надпреварата за яйцето.

Ритуали в празника

Актът на опрощаването

Кой е достатъчно силен, за да прости? И като кажеш „Прости!” отнема ли се отговорността ти относно случилото се? Трябва ли всичко да се прощава?

Естествено, събитията в миналото не могат да бъдат променени. Нито може да бъде отнета отговорността за постъпки и действия. Но и простилият, и изпросилият прошка се освобождават от връзките на злотворството, в които биват отровени душите им. Така и двамата влизат в духовно обновление на пътя си, защото и за да изпросиш прошка, и за да простиш, са необходими духовни сили и воля, които приложени на практика облагородяват и осветляват всяка душа. Но на кой земен човек е дадена сила и власт да прощава, не принадлежат ли те единствено на Благородния? На Единия, поставящ всяко начало и имащ властта да доведе всяко начинание до своят край? Затова преди да започне опрощаването, стопанинът издига хляба на трапезата с думите: „Прости ни, Боже, и помогни и ние да си простим!” И след това при поисканата от него прошка той отговаря: „Простен да си! И Бог да ти прости!”

Хамкането

Масово е разпространено схващането, че този ритуал се изпълнява с халва. Но първите етнографи описвали ритуала разказват, че той се е изпълнявал с яйце и сирене  и че е загубил своята автентичност, когато, в началото в градовете, а после и в по-малките населени места, започват да използват халва. Защо точно яйце?

И защо провесено на конец, което трябва да се гони с уста от децата? Яйцето е образ на новия живот, на „истинния живот”, който съдържа в себе си всичко необходимо, за да може зародишът да расте и да се развие в цялостен и пълноценен плод. Чрез нишката на живота старите и мъдрите предават това знание на децата, за да покълне и в тях семето на мъдростта и силата на рода, които са благословението свише. А детската игра на гонене на яйцето представлява онази борба, в която всеки бърза да хване по-големия и по-добър дял, но само най-достойния и най-подготвения получава наградата си. И както е изречено в древните писания, само на онзи, който хлопа ще му се отвори и който търси ще намери.

"Отче наш, който си на небесата, помогни ни да си простим!"

Хлябът

Паралията



Източник: http://etnossi.blogspot.com/

Един от най-стойностните български празници. Не пропускайте да "поискате прошка"!!!

Указвайте броя на снимките в първия пост, така всички останали ще изчакат да публикувате и последното си съобщение преди да почнат да коментират.

Страхотна тема! Искайте и давайте прошка от сърце!

Много стойностна тема! Всички знаем приказката: "Човешко е да се греши, божествено е да се прощава!"