Автор АБСОЛЮТНО НЕЗАВИСИМАТА ЖЕНА

6
18929-0

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела.

Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша. Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и... скоро ще стане Идеалната Жена.

В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:
- Ти?! Но... Как така? Триста и четиридесет километра?!
- Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.
- Защо?
- Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?
- Но нали те изоставих при леля на село... Ти не се ли обиди?
- В началото да, - въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима...

- И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.
- Е, поздравления, - прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.
През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сърцето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеялото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.

...Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: “Къде си?” – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.
- Пусни ме, моля! – рекла тя.
- Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!
- Успокой се, - рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена...


ИЗТОЧНИК
 
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

"Независимостта не е отсъствие на зависимост..." - много ми хареса  :smile: И всъщност в тази връзка не е лошо да си зависим - за мен лично означава, че си значим за някого...  :smile: Поздравления, Яна, за чудесния разказ  :up:
О,слабост - твоето име е жена!

Дълбоко ме замисли  :upset: моя приятелка има подобен проблем, но с нейните родители. Непременно ще й дам да прочете разказа  :idea:. Яна, много си готина  :biggrin: Благодаря ти  :agree:

Ох, все едно за мен е написано... :upset: Готина, ама май трябваше да си взема котка навремето. А сега кой ще премине 600км, за да ме намери? :dont:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Ами... предполагам, че имаш телефон  :idea: Така, че грабвай го и звъни... :P

Имам, но хората не са като котките, за съжаление. :(
А пък и аз никого не съм изоставяла, просто станах независима по принуда, а сега нямам котка да ме отвикне. :upset:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Обаче, никога не е късно да си вземеш... Повярвай ми, казвам го от личен опит  :old:

Източник?  :smile:
Love comes again...

Има го на прекалено много места, но аз го взех от:http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriite/767-pritcha-za-absolyutno-nezavisimata-zhena
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Има го на прекалено много места, но аз го взех от:http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriite/767-pritcha-za-absolyutno-nezavisimata-zhena
Нищо, просто в бъдеще слагай най-отдолу линк към мястото от където ти си взела текста. Да уважаваме труда на другите  :biggrin:
По същия начин и аз се надявам когато някой копира уникален текст от нас, с цел да го публикува на друг сайт да сложи линк към нас.
Love comes again...