Автор СТРУВА ЛИ СИ ДА ЕМИГРИРАМЕ В ЧУЖБИНА?

5
3 картинки и текст за размисъл via петко попадийски

22032-0

При пътуванията си съм се срещал с българи от всякакви класи прослойки. Условно мога да ги разделя на две групи – тези, които са се отказали от България защото тук е гадно,  мръсно, бедно, цигания и не могат да си купят последен модел нова кола. Втората група е тази, която  живее в чужбина, за да спомогне развитието си, да обогати кръгозора, защото възможностите за образование и работа, а и размахът на икономиката там са по-големи.

Независимо обаче какво ни мотивира преди да вземем съдбовното решение да емигрираме, е необходимо да направим някои елементарни финансови сметки, за да видим дали бихме живели по-добре в обетованата земя, където уж мед капе от чешмите. Защото сметките на един добре платен решил да напусне България специалист често се оказват грешни.

В помощ се притича наскоро излезлия доклад от Международната Сравнителна Програма на Световната Банка, който ни помага да изчислим какъв би бил стандарта ни на живот спрямо сегашния ни тук.
Отнеми на народа неговата история - и след едно поколение той ще се превърне в тълпа, а след още едно поколение ще можеш да го управляваш като стадо.

Price Level Index или какво ни е нужно да живеем комфортно навсякъде

Основната цел на проекта е да направи възможно сравнението на цената на живот в различните държави. За да постигне тази цел Световната банка изчислява паритетът на покупателната способност (PPP = Purchasing Power Parity) и неговият ценови индекс (PLI = Price Level Index). Загубих ви? Просто казано – финансистите създават покупателна кошница за средностатистическо семейство. Тъй като най-често потребяваните продукти в различните региони са различни, светът е разделен на няколко области. Това предотвратява неясното сравнението на кошницата на Бай Генчо с тази на КимЧен Ун от Кореа.

Price Level Index-а отбелязва колко би струвала една стока в дадената държава, ако нейната осреднена международна стойност е 100. Пример – средната световна цена за един шоколад е единица.  PLI индекса на Бразилия е 113.4. Следователно един шоколад в Бразилия би се продавал за 1.13 единици.

22033-0

Държавите по света според техния Price Level Index, България – 60.5. Страните в тюркоазено са по-евтини от България, а тези в синьо, зелено и червено – по-скъпи
Отнеми на народа неговата история - и след едно поколение той ще се превърне в тълпа, а след още едно поколение ще можеш да го управляваш като стадо.

Какво ни засяга това ако искаме да напуснем България?

В покупателната кошница на Световната Банка е включено всичко от което стандартното семейство се нуждае –хранителни продукти, дрехи, цената на наемите, услуги предоставяни от държавата като здравеопазване, образование.  Включена са дори електроуредите, използвани в домакинството. Разбира се, както във вашето семейство няма точно 1.43 деца, така и тук изследванията се базират на статистика, но по мои наблюдения са доста точни в определянето на какви биха ни били разходите, за да постигнем същия или по-добър стандарт на живот.

Повечето изводи от сравнението  трудно биха ни изненадали – най-скъпите държави са Австралия, Норвегия, Швейцария, Дания. Най-евтини са Египет, Пакистан, Мианмар. Това, което изненадва обаче е:

България  – една от най-евтините страни в света.

Не говорим само за Европа, а за световното равнище. С PLI индекс от 60.5, ние сме по-евтина дестинация от Китай, Сърбия, Турция, Конго, Джибути. Нищо чудно, че не сме от най-активните туристи по света. Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук.

Дали да емигрираме поради финансови причини:

Да вземем пример с Бай Иван, който слага климатици за 2000 лева на месец (чисто). Добра заплата, защото няма конкуренция в Долни Дъбник, а и бързо ги слага. Предлагат му постоянна работа в Англия да коси трева пред Бъкингамския дворец за 15 000 паунда на година (чисто). Да приеме ли?

PLI индексът на България е 60.5, а на Англия е 144.2. Тоест цените в Англия са почти два и половина пъти по-високи от тези тук. За да запази стандарта си неговите 1000 лева на месец тук биха се равнявали на 2000*144.2/60.5 =  4766 лева или почти 2000 паунда на месец. От тук правим лесна сметката, че с предложение от 15 000 паунда на година, което номинално е по-високо, неговият стандарт на живот би паднал с почти 1/3.

22034-0

Каква потребителска кошница може да си позволим за 10 000 лева
Отнеми на народа неговата история - и след едно поколение той ще се превърне в тълпа, а след още едно поколение ще можеш да го управляваш като стадо.

Или накратко казано, ако сте добре платен ИТ специалист в България, заплатата в Западна Европа почти гарантирано ще снижи стандарта ви на живот. Защото там изнасят ИТ отделите си в по-евтините държави, конкуренцията е жестока и положението със съкращенията хич не е розово.

Дали да емигрираме поради нефинансови причини:

Тук няма да споря дали колко е добър животът в чужбина и колко е зле в България. Аз съм за разширяване на кръгозора чрез пътуване, прекарване на повече време сред различни култури. Ако обаче искаме да отидем някъде, с намерение да останем за цял живот, трябва да се имат следните забележки:

  • Културната разлика – винаги я има. Дали ще е в храната, в начина на бутане по рейсовете, шофьорските навици, работната обстановка, комуникацията между хората. И тези културни различния изникват в най-неочаквани места. Например докато в България сме свикнали да ходим по гащи от спалнята до банята, в Колумбия ми направиха забележка за това.
  • Вие оставате емигрант за цял живот. В някой страни това е приятно – развиващият се свят (Африка, Азия, Латинска Америка) уважават Европейците, шансът да си намерите красива местна приятелка е неимоверно голям. А и не правят голяма разлика дали сте от България, Унгария или която държава. В Западна Европа обаче ние си оставаме мургави неквалифицирани пришълци за средностатистическия читател на жълтата преса.
  • Данъците – Докато ние сме свикнали на плосък данък и осигуровки до определена сума, които общо не могат да надхвърлят 20% от заплатата, в Дания средната работна заплата се облага двойно – 35-40%.
  • Храната – трудно е да се свикне с пластмасови домати и краставици, липсата на бяло саламурено сирене.  С глобализацията този проблем намалява. Почитта на някои западни нации към студените блюда и сандвичи  е потресаваща.
  • Време на пътуване до работното място – Докато ние тука сме свикнали да се оплакваме, че сме стояли 10 минути на задръстване, в Европата често се случва хората да пътуват по час-два до работното си място. Психологически изследвания доказват, че времето във всекидневно пътуване е обратнопропорционално на щастието на даден човек.
  • Бизнес обстановката –  трудно е да се започне бизнес в чужда страна, където работната ръка е скъпа, профсъюзите поставят невъзможни условия, а целият бизнес мести производството и услугите си в чужбина. Да, тук бюрокрацията е огромна, но все ще намерим някой познат да помогне, ще наемете няколко студентчета да вършат черната работа и после всичко е fun, profit и салфетки в Син Сити.
  • Приятелите – може би най-важната точка в този списък. Без хора, с които може да изпиеш бира и да се оплачеш от съдбата си, струва ли си да получаваш толкова много пари и да си самотен вечер?

А може би ще се окаже по-лесно да си подредим нашата кочинка, вместо да очакваме всичко наготово?!
Отнеми на народа неговата история - и след едно поколение той ще се превърне в тълпа, а след още едно поколение ще можеш да го управляваш като стадо.

Камъка си тежи на мястото. Като цяло съм съгласен с написаното, но и търпението си има граници...

интересен анализ. може би има леки неточности в цените на стоките в България и Европа (за другаде не мога да кажа), но с не финансовите причини съм доста съгласен  :up: а  "кочинката" си е лично наш проблем.

"Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук."


Аз бих подкрепила отиването на работа в чужбина с цел да изкараме малко пари и да видим как е там - да научим нови неща и да ги донесем в страната си заедно с парите, изкарани там. В момента много хора го правят а и аз съм го правила и резултатът е повече от добър. На нас там наистина ни плащат малки за техния стандарт заплати, но пък ние сме много адаптивни и научаваме много - крадем занаят, както се казва и го носим у нас.
Но не бих заминала завинаги! Няма място на света, което да е по-хубаво от България!!! И не го казвам заради родолюбиви мотиви. Просто тук е раят на света, но трябва да си го оправим и чужбина ни помага да получим идея за това КАК можем да си подредим нашия рай. :idea:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Просто тук е раят на света, но трябва да си го оправим и чужбина ни помага да получим идея за това КАК можем да си подредим нашия рай.
за раят съм напълно съгласен. пише го във вечните книги отпреди хиляди години !!! и идеята за вземане на положителното от чуждите държави също е много добра  :up:

 

post Малкото дърво на маймунките - 14,00 лв
thumbКой ще бутне най-малко маймунки!
post Dove Intense Repair Shampoo - 7,47 лв
thumbШампоан за изтощена коса и цъфтящи краища от серията "Intense Repair"
post Dove Hair Fall Rescue Shampoo - 7,47 лв
thumbШампоан против косопад от серията "Hair Fall"
post Dove Daily Moisture Shampoo - 7,47 лв
thumbШампоан за нормална коса
post Dove Advanced Hair Series Regenerate Nourishment Serum-In-Oil - 10,20 лв
thumbСерум за суха и изтощена коса от серията "Regenerate Nourishment"
post Dove Advanced Hair Series Regenerate Nourishment Conditioner - 9,35 лв
thumbБалсам за суха и изтощена коса с червени водорасли от серията "Regenerate Nourishment"
post Dove Advanced Hair Series Regenerate Nourishment Shampoo - 9,35 лв
thumbШампоан за суха и изтощена коса с червени водорасли от серията "Regenerate Nourishment"
post Dove Advanced Hair Series Pure Care Dry Oil Nurishing Treatment - 16,34 лв
thumbПодхранващо масло за суха коса от серията "Pure Care Dry Oil"