Разходка в база за междуконтинентални балистични ракети

5

32 снимки + текст
Източник



Това е разказ за моето посещение в Музея на Ракетните войски със Стратегическо предназначение  до град Первомайск. В съветско време това е била супер-секретна ракетна база. В шахтите тук са стояли ракети с ядрени бойни глави насочени към САЩ. Сега тук е музей – може да се види всичко, да се пипне и даже да се натисне прословутия  «червен» бутон. В света няма много такива музеи. Този е единственият създаден на база реална военна ракетна част. След разпадането на СССР в Украйна остават 176 междуконтинентални балистични ракети. Почти половината от тях са се намирали в шахти близо до Первомайск.

Преди 20 години е било невъзможно обикновен човек да попадне на територията на базата. Около базата има сеизмични датчици, радио детектори, електрическа ограда и даже минно поле.

От 2002 година тук е музей. В залите няма много интересни неща – карти на бившата военна част, стандартни експонати от времето на Втората световна война, битови предмети и документи. По-сериозно внимание заслужава само част от първата зала, там има макет на ракетна шахта и подземен команден пункт.

Макет на подземен команден пункт. По принцип, това е метален контейнер с дванадесет нива, закачен в стандартна ракетна шахта. Най-долната част на командният пункт се намира на дълбочина 33 метра (там ще се спуснем по-късно).

Екскурзоводите са бивши военни от тази ракетна част.

Излизаме от залите. Следва най-интересното. Главен експонат на музея е междуконтиненталната балистична ракета РС-20 «Воевода». По класификация на НАТО – SS-18 «Satan». Красавица!

Малко цифри. Ракетата РС-20 «Воевода» тежи 211 тона, 34 метра дължина и 3 метра диаметър. Максимална далечина на полета – 15.000 км. Вътре има 10 бойни блока, всеки един от тях има тротилов еквивалент от 750 килотона. За да разберете много ли е това, военните дават следния пример – три такива ракети са достатъчни напълно да унищожат Украйна.

Ако трябва да бъдем честни, точно такива ракети  (РС-20 «Воевода») на територията на Украйна не е имало никога. Тази ракета е докарана по-късно като музеен експонат. В Украйна, в това число и в Первомайск, е имало по-прости ракети, тяхното наименование е РС-22 (SS-24 «Scalpel»). Максимална далечина на полета - 10.000 км. Но точно пък такива в музея нямаше. За сметка на това имаше над десет ракети, но по-малки. Основно учебни.

Унищожението на ракетните шахти започва през 1994 година. Част от тях са взривени, част просто са затрупани със строителни отпадъци или залети с бетон. Последната пускова шахта е била взривена през 2001 година. Тази пускова шахта е единствената частично запазена в цялата страна. Около 2/3 от нея са залети с бетон, вътре има няколко лястовичи гнезда. Интересен факт – капака на шахтата тежи 120 тона, и в боен режим за пълното му отваряне са необходими само 8 секунди.

До шахтата стоят два транспортьора. Били са използвани само два пъти – през 1985 година когато са докарали нови ракети и през 1994, когато са ги откарали обратно.

Погледнат отгоре ето така изглежда подземният команден пункт. Издържа пряко попадение на ядрена бойна глава.

До него се вижда входа към стария команден център. Той е функционирал до края на седемдесетте години, сега е захвърлен.

По територията на базата (на повърхността) никой не е ходил, всички предвижвания на персонал са се извършвали само под земята. Подземните тунели тук се наричат потерни (Вторична порта – BG Wiki ). Дълбочина 3 метра.

По стените са положени всякакви кабели и други комуникации. Почти като в метрото.

Хладилен център. Обезпечава нужната температура. Всички системи са напълно изправни и до сега. За да ни зарадват пуснаха системата за вентилация. Шума е много силен.

След 155 метра вървене през  тунела, влизаме на най-горния етаж на командния пункт. Всеки етаж представлява малка кръгла стая. Не е много широко, диаметъра е малко над три метра.

Кодова брава за влизане в командния пункт.

Слизаме надолу. Туристи се допускат само до 11 ниво (втория от долу нагоре) – в самия команден пункт. От тук е можело да бъдат изстреляни 10 ракети.

Самия команден пункт издържа директен ядрен удар. Тук има авиационни кресла, - за да не се размаже оператора по стените от ударната вълна, те са се закопчавали с колани.

Ето го и прословутия «червен» бутон. На практика се оказа обикновен и сив. За да бъде изстреляна ракета трябва да се натиснат копчетата на два пулта едновременно и да се завъртят два ключа.

На командния пункт са служили само офицери, със звания не по-малки от майор. В мирно време са били двама, в случай на военна заплаха са били трима. По думите на екскурзовода, който е бивш военен служил на тази база, на усилен режим на работа са били само два пъти – през 1962 година по време на Карибската криза и през 1968 година след Пражката пролет.

Изкачваме се на повърхността и отиваме да разгледаме образци на различни ракетни двигатели. Тук има десетки такива.