Автор Справедливост (разказ)

18
23248-0

Преди малко се завърнах от спортната зала. Простете моя старославянски, но не обичам да използвам модната дума «фитнес-клуб»! Гламурните кифли ходят на фитнес, и педалчетата с обръснати крачета ходят на фитнес, а аз като дете на съветските времена и до сега ходя в спортна зала – да вдигам тежести, железа. Та така. Вървя си аз такъв целия напомпан, доволен от себе си и никого не закачам. Винаги след тренировка съм в много  блажено настроение. Физическото натоварване реално ми помага да смъкна стреса от суетата на ежедневието в мегаполиса. Препоръчвам на всички. Освен това успях да изиграя няколко партии тенис на маса, с две думи пофта, обичам всички наоколо.

До вкъщи имам да мина около две спирки пеша. Около седем минути с нормална крачка и около дванадесет ако вървя бавно. Тъкмо удобен момент да се насладя на първата от четири часа насам цигарка. И моля да не ме критикувате, да се мръщите и да ме сочите с пръст! Да, аз пуша! И даже и пия! И в залата ходя изключително и само да не ми трепери ръката с чашата след седмичния запой. И въобще аз съм лош и порочен човек, така че не си хабете силите и емоциите, за да ме критикувате. Знам що за стока съм. Но тази цигара, все пак да ви кажа, за мен е едно от най-приятните неща през деня!

Вървя си значи, пуша, топла тиха вечер, по улицата няма никой, кеф! И между другото наблюдавам, как на около сто метра пред мен накуцвайки и провлачвайки крак върви млад мъж. Върви е силно казано. Зловещо изкривена осанка, криви крака, клатушкаща се походка, неловко махащи ръце, непропорционално голяма глава, с рошава прическа. Не трябва да си лекар за да ти стане ясно, че момчето има ярко изразена ДЦП. Аз не бих му обърнал внимание, но ние просто вървяхме по един и същ път, в една и съща посока, така че нямах особен избор.

Казват, че не трябва да се съжаляват инвалидите. Това унижавало тяхното достойнство. Трябвало да се уважават. И да се наричат инвалиди също не трябва. Сега е прието да се наричат «хора с ограничени възможности». А пък аз вървях и мислено го наричах инвалид и просто го съжалявах. Правете ме каквото искате, но аз съм съветски човек! За мен фразата «инвалид от Великата Отечествена Война» е пълна с дълбок смисъл. А как да възприема: «човек с ограничени възможности от Великата Отечествена Война»??? Пълна простотия! Думата не трябва да надделява над смисъла. Не е важно как звучи дадена дума, а отношението към човека .

Аз искрено съжалявах това момче, защото то никога, НИКОГА (страшна дума!!!) няма да може да играе волейбол! И тенис на маса, и футбола, и баскетбола никога няма да са достъпни за него… За мен, като човек, който през целия си съзнателен и част от несъзнателния живот съм се занимава със спорт, тази мисъл беше много горчива. На мен ми беше много жал за това момче…
Така си вървях и размишлявах, когато изведнъж осъзнах, че края на вечерта може и да не е толкова тъжен. Сега ще ви обясня, защо така изведнъж ми се промени мирогледа.

Работата е там, че аз съм много внимателен човек. Някои казват, че аз съм параноик. Трябва да си призная, че това до някъде е истина. Сами преценете. Когато излизам на терасата да изпуша една цигара веднага започвам да се оглеждам за клон на дървото, за който да се хвана ако изведнъж балкона започне да пада. Докато чакам зеленото на светофара на пешеходната пътека, аз стоя зад възможно най-дебелия стълб, защото ако стане катастрофа на кръстовището да не бъда засегнат от някой летящ автомобил. Под мишницата нося пистолет, а на пояса си имам нож. Вкъщи имам полуавтоматична карабина, запас от патрони за малка война и двуседмичен запас от храна за цялото семейство. И аз постоянно следя ситуацията в обкръжаващото ме пространство, за нещо което би могло да бъде заплаха за мен. Мислите си че ми е трудно да живея с такъв начин на мислене? Грешите! Параноиците не страдат, те се наслаждават!
А пък жена ми казва, че аз просто съм страхливец. Но след двадесет и пет години съвместен семеен живот, аз не съм склонен много-много да се доверявам на нейното мнение.

Сега ще ви разкажа, какво точно ме накара така да се измени моето настроение. Зад ъгъла на магазина, срещу момчето, изведнъж се появи група тийнейджъри. Около седем-осем души. Не ги броих. На около шестнадесет години. Може и малко повече. С кутийки бира или нещо подобно. Незнам какво точно, но или момчета в групичката изглеждаха прекалено хулигански или техните приятелки прекалено вулгарно се хилеха, но с долната част на гръбначния си мозък аз веднага разбрах, че предстоят неприятности. Прекалено беззащитно изглеждаше самотният инвалид на пътя. Аз забързах ход, но не много. Ако нещо стане, аз обезателно трябва да видя това!

И ето! Моите най-лоши опасения се потвърдиха! Главният алфа-самец (от думата «семки»), фиксира изключително достойната за своето его цел и наперено прегради пътя, започвайки да предявява някакви претенции към инвалида. Стори ми се че има претенции към некрасивата му походка. Останалата част от шайката обкръжи момчето и одобрително започна да се хили. Особено силно и пискливо се изявяваха девойките. По дяволите!!! Колко ги мразя такива!!! Та на вас ви предстои да бъдете майки! Как може така? Макар че ако вие не станете майки, за всички ще бъде по-добре… Аз още повече ускорих крачка. Но не бягах. Аз трябва да видя това!

Момчето с ДЦП неловко се клатеше, придържайки своята чантичка, намусено оглеждаше заобиколилите го физиономии и мълчеше. И в този момент главатарят  на хулиганите реши да покаже какъв голям мъжкар е и, широко замахна за да удари инвалида по ухото…

Ще кажете – Лапута! Страхливец такъв! Какво си чакал? Защо не помогна на момчето??? Можеш само да натискаш копчетата на клавиатурата ли???
Чакайте малко, първо изчакайте да ви разкажа какво стана после!

… С неуловимо движение, инвалида хвана ръката на хулигана. Сурово го погледна в очите и просто го дръпна на страна. Краката на не успелия да се изяви боец моментално литнаха нагоре, а цялото му тяло със същото моментално ускорение отлетя в близките храсти. Ето така. Просто и много бързо. Приятелите на главатаря явно леко се изненадаха и решиха всички вкупом да накажат дръзкия инвалид. А не трябваше. Мълчаливото момче даже не ги би. Той просто изхвърли всички във храстите. Бързо и необратимо. Като плюшени зайчета, безпомощни и леки. Хващаше ги или за яките, или за ръцете-краката и просто ги изхвърляше в храстите. Девиците изплашено млъкнаха и с изпъкнали очи наблюдаваха фееричните полети на своите кавалери, а рошавото момче избормоти нещо неразбираемо и продължи по своя път. Няколко секунди и всичко свърши!

А сега ще поясня моето поведени.
Аз много добре познавам това момче-инвалид. Той се казва Дима. Вече втора година ние ходим в една и съща зала да тренираме. По-точно аз ходя вече втора година в тази зала, а той доколкото знам ходи там от над десет години. Той вдига такива тежести, че аз даже не мога да си ги представя. Набира се на една ръка минимум петнадесет пъти. На боксовият ринг към него не смея да се приближа, даже ако някой ми услужи с допълнително здраве. Огромната боксова круша стене и плаче, когато той я обработва със своите изкривени и неловки ръце. И да, той има ДЦП, и явно няма нужда от моята помощ. Той е силен телом, и духом!
Искаше ми се да наритам копеленцата в храстите и да ги попитам: «Кой сега е наистина човека с ограничени възможности? Той или вие, тъпанарчета малки?», но те доста бързо се изпариха. А аз, изхвърлих миризливия фас, вървях и размишлявах.

Живота е толкова нечестен! Къде е справедливостта? Защо, нормалният и добър човек трябва цял живот да се мъчи, а морални изроди и идиоти имат късмета да притежават здрави ръце и крака??? Не вярвам във висша справедливост и смятам, че това не е честно. Разбира се, всеки си получава по неговите заслуги и мисли, но… Защо така? Аз не разбирам…

© Laputa                          Превод: Banshee
Не съм гинеколог, но мога да погледна...

Много добро!

Мдааа.... ::)
Силата на човешкия дух е невъзможна за осъзнаване от нашите ограничени възприятия! :smile:
Но пък вярва или не във висшата справедливост, авторът е имал възможност да се наслади на доказателство за такава.
Животът е университет. В него се изучават различни дисциплини и преди да се родим, ние сами избираме програмата и дисциплината, които искаме да изучаваме.
Някои души са отличници и си избират наистина трудна програма, като например да са тежко болни и пак да са силни или нещо друго, непоносимо трудно за останалите.
Този Дима е за мен такава душа-отличник!
И наистина съжалението не е подходящо отношение към него. Състрадание - да, защото то е висша форма на човешката любов! Но ето пример как един човек си е изградил необичайно отношение към своята житейска драма! Бих казала - единствено правилното отношение в случая!
Браво на момчето! Можем да изпитаме само възхищение пред силата на Духа в него!
А! ДА! :idea: - Тези хулигани? Ами да помислим и за тяхната роля!
Ако искам да се науча на нещо, със сигурност ще са ми нужни учители, нали така?
Както видяхме, мочето дори не ги наби - само ги хвърли в храстите. Това ме навежда на мисълта, че те са неговите учители или просто негови съученици, помогнали му в тази ситуация да провери нивото на знанията си - във физически и морален план.
Ако ги беше набил или наранил, нямаше да си вземе изпита.
Браво на това момче още веднъж! Възхищавам се на постиженията му в училището, наречено Живот на Земята.!!! :bravo: :bravo: :bravo:

Банши, както винаги - изискано и със стил!
Благодаря ти! :up:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

За човека трябва да се съди по неговите постъпки, а не по външния му вид. Много хубав разказ!

Банши както винаги на висота!  :bravo:

и педалчетата с обръснати крачета ходят на фитнес

Това ми хареса! :smile:
Винаги съм се чудела на момченцата, които си бръснат краката! Та това си е чисто наша си, женска работа. Само като си представя .... легнал мъж във ваната нежно хванал жилет, протегнал едната кълка извън ваната и бръсне  :rofl: :rofl: :rofl:
Това не са мъже, а имитации :dont:

А пък разказа е супер! Браво Банши!!!!  :bravo: :bravo: :bravo:

Така, аз нещо рядко поствам или коментирам, но съм затрупан от работа. @Krasiva с теб не сме имали честта да се засечем в един пост като коментиращи, но нека да ти разкажа малко за себе си... Тук присъстващите знаят, че не живея в България. Работя, като финансов съветник в международна компания. Работата е уморителна, но в изключително забързания свят, в който се намирам от мен се иска да бъда не само проактивен и завидно бърз в работата и съветите си а и добре изглеждащ. В графика ми освен минимум 10 часа работа са включени здравословно хранене и тренировъчен цикъл в така наречената спортна зала. Предполагам досещаш се визията е от голямо значение. В края на работния ден ми се случва вече да сваля вратовръзката и да разкопчая първото копче на ризата си. Айде сега мила моя любителко на естевствените пуловери, в които обичаш да заплиташ пръсти ( между другото внимавай да не счупиш някой нокът) как би реагирала ако от разкопчаната ми риза се извият едни хубави, дълги, черни гриви? А да не говорим, че от панталоните някои части от космите по краката са ощавени и седи като на петниста хиена кожуха. Всички тези прелести за теб с отблъскващи и неприемливи днес. Мъж с хубаво и релефно тяло не би трябвало да го крие под куп козина. И при всичко това, твърдението за мъж без косми= гей или там както искаш го наричай мога да ти предоставя номера на съпругата ми за консултация относно сексуалността ми. Пък и тук има доста хомо семейства, законно е дори имат и деца. Да ти кажа доста стойностни хора са.
За поста на автора, браво... Хубава история за силата на човешката воля и дух. Не трябва да се сломяваме от поставените ни теудности по житейския път.
Успех ;)

Толкова е секси...много набързо намерих любопитна статийка... www.trud.bg/... не можах да се сдържа!

Незнам пич, но времената се менят и за мое съжаление и нравите. Жените винаги са полагали допълнителни грижи за външния си вид, и по времето на Клеопатра, и в средновековието и по време на соца - винаги. За мъжете това беше недопустимо до преди 20 години - забележи включително и на запад. Но прозореца на Овертон не стои на едно място, той се движи.

Така е, права си! Честно казано аз лично го правя по две причини- естетична и хигиенна а и комфорта си е комфорт. А сега се сещам и за още една: замисляла ли си се защо когато остаряваме при жените от брадичката до шията започва да се сбръчква кожата по- рано отколкото при мъжете? Когато минаваш с бръснача отстраняваш и мъртва кожа, което стимулира регенерацията по някакъв начин. Не е научно доказано май, това е мое съждение! Аз лично смятам, че всички имаме право на избор какво да правим с телата си и съдници не можем да бъдем за това на никой.

Момчета, не ми се коменитрат пледоариите ви отнсно поддръжката на мъжкото тяло  :P ще оставя това на вашия избор и този на половинките ви. Разказа, разказа е страхотен  :bravo: Доколкото разбирам Banshee превежда основно от руски сайтове. Много приятно съм изненадана от това, което се поства в руското интернет пространство!!! не вися по много сайтове, така че ми е интересно да чуя вашето мнение за българските и чужди  сайтове по тази тема???

Стига сте коментирали тези косми, който каквото иска да прави!

За разказа искам да допълня:
Лошото е че понякога ограничените възможности на човек водят до човечност и на обратно - здравите хора по-често са безчовечни. Искам да кажа, че често се случва докато човек не изпадне в трудно положение той не цени хората около себе си. Ако момчето от разказа не беше инвалид може би не би бил толкова добър. Ако хулиганите бяха инвалиди сигурно не биха се държали по този начин...



Моля да спрете темата за космите.

Че тя темата отдавна е спряла...

Ако момчето от разказа не беше инвалид може би не би бил толкова добър. Ако хулиганите бяха инвалиди сигурно не биха се държали по този начин...

И аз много пъти съм си мислел абсолютно същото!

А някой дали се е замислял, че децата понякога могат да бъдат жестоки? Повечето тийнове са хулигани- хормони, объркани мисли... А да не говорим, че не мога още да си представя как точно група 16 годишни хлапета биха тръгнали да вредят физически на човек в инвалидна количка. А пък човек в инвалидна количка очевидно няма опора за да тръгне с вдин замах да праща 16 годишно момче чак в храстите ( освен ако момчето не страда от заболяване на разтежа на хормона и не е с размерите на пекинез). Така че аз започвам да се замислям този дали пък не е имал халюцинации от стероидите или там с каквото се е боцкал...?

А някой дали се е замислял, че децата понякога могат да бъдат жестоки? Повечето тийнове са хулигани- хормони, объркани мисли... А да не говорим, че не мога още да си представя как точно група 16 годишни хлапета биха тръгнали да вредят физически на човек в инвалидна количка. А пък човек в инвалидна количка очевидно няма опора за да тръгне с вдин замах да праща 16 годишно момче чак в храстите ( освен ако момчето не страда от заболяване на разтежа на хормона и не е с размерите на пекинез). Така че аз започвам да се замислям този дали пък не е имал халюцинации от стероидите или там с каквото се е боцкал...?

Според мен твърде много навлизаш в подробности. Това е разказ, тук е важно най-вече посланието, което той отправя. И независимо от това в разказа не се споменава инвалидна количка  :dont:

Е добре де едва ходещ инвалид... То все си е фантастика ако питаш мен. То посланието е ясно макар ме трудно приемам позитивно послание от разказ, който започва с убиди и критики към различните хора. Хем да подкрепяме различните ма да речем само инвалидите хем да натирим другите различни. Значи не знам как да го обясня по- достъпно. Първите няколко реда в вдин разказ правят първото впечатление за автора. Въпросният от залата за там какъвто соц етикет беше сложил по никакъв начин не може да ме накара да чета втора негова "творба"... Даже признавам си и тази не я дочетах. Послания много, но това за мен е от грешен ъгъл и от грешен човек изпратено. Айде намерете ми връзка между двете думи- хейтър и добро.... Защото този си е чист хейтър! А и не съм съгласен само защото примерно 10 човека казват браво супер разказ и така насетне и аз да го казвам за да не се засегне автора... Да посланието си струва, но един съвет- следващият път изтрии 10 абзаца безсмислица и остави трите реда смисъл. Разбира се ако ще се превежда нещо написано от същия човек...

Различни хора - различни вкусове. Специално този разказ не е от най-хубавите, които Банши е превеждал, но все пак ми допадна. Да може би първият абзац е излишен, но пък от друга страна защо ти е направил чак такова голямо впечатление???

Е добре де едва ходещ инвалид... То все си е фантастика ако питаш мен. То посланието е ясно макар ме трудно приемам позитивно послание от разказ, който започва с убиди и критики към различните хора. Хем да подкрепяме различните ма да речем само инвалидите хем да натирим другите различни. Значи не знам как да го обясня по- достъпно. Първите няколко реда в вдин разказ правят първото впечатление за автора. Въпросният от залата за там какъвто соц етикет беше сложил по никакъв начин не може да ме накара да чета втора негова "творба"... Даже признавам си и тази не я дочетах. Послания много, но това за мен е от грешен ъгъл и от грешен човек изпратено. Айде намерете ми връзка между двете думи- хейтър и добро.... Защото този си е чист хейтър! А и не съм съгласен само защото примерно 10 човека казват браво супер разказ и така насетне и аз да го казвам за да не се засегне автора... Да посланието си струва, но един съвет- следващият път изтрии 10 абзаца безсмислица и остави трите реда смисъл. Разбира се ако ще се превежда нещо написано от същия човек...
Позитивен, какво ти е днес?  ::)
Защо така негативно подхождаш към историята?
Според мен, разказът е структуриран и представен много увлекателно и този абзац, който изглжда на пръв поглед излишен, е всъщност много умел литературен похват, който се използва при разкази с неочакван край. Нормално е авторът да представи своя литературен герой и той точно това прави - разказва от първо лице единствено число какво чувства и мисли именно този, който наблюдава развитието на случката.
Читателят решава дали героят му харесва или не, но за разказа това представяне е задължителен похват.
Идеята е постигната и на мен много ми харесва.
Фактът, че така се възбудиха духовете в темата е доказателство за това, че разказът е постигнал целта си. :idea:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Е, да целта е постигната. Янчи, нали ме знаеш- много обичам да бъда в опозиция  ::) Знаеш ли аз по скоро малко се афектирах не поради темата а начина по който някои хора я възприемат- досещаш се: фитнес- зала за спорт, мъж без косми- гей. Върл противник съм на етикетите. Не обичам когато някой слага етикет на човек или група от хора- все едно сме на щанда с карантия в някой супер маркет.

Само жените да не вземат пък да спрат да се епилират, че тогава ще стане страшно. Както е тръгнало всичко в света с главата надолу  :sm_biggrin:
Бжжж бжжжж бззз...

Е, да целта е постигната. Янчи, нали ме знаеш- много обичам да бъда в опозиция  ::) Знаеш ли аз по скоро малко се афектирах не поради темата а начина по който някои хора я възприемат- досещаш се: фитнес- зала за спорт, мъж без косми- гей. Върл противник съм на етикетите. Не обичам когато някой слага етикет на човек или група от хора- все едно сме на щанда с карантия в някой супер маркет.
Спокойно, приятелю!
Всеки има право на мнение. ::)
Според мен, се впечатляваш излишно. Аз дори не забелязах пасажа за космите и за гейовете. Лирическият герой си позволява оценки и веднага в коментарите се получава същото - успешно се е справил авторът!
Аз лично, като жена с опит, мисля, че едно спокойно отношение към оценките на останалите, помага във всеки един случай.
Най-много се смея, когато някой се опита да ми обяснява каква съм аз. Каквато и да съм, никой не може да бъде като мен!!!! :idea: То и на мен трудно се удава да съм себе си, камо ли на друг! :P
Но за думата фитнес съм склонна да се съглася, че е чуждица и аз също не я харесвам, макар да спортувам редовно. Нашата дума си е Спортна зала.
За гейовете - най-добрите ми приятелки са гей двойка и никога не са ме предали, макар да не съм от техния отбор в сексуално отношение. Дори са ме хранили година и половина, докато бях безработна. :(
За космите - мъжът с косми си е находка за жените, които разбират от мъжка сексуалност, но трябва да ги подстригва ниско. Не съм против бръсненето, но след него и след епилация, кожата се покрива с остри косъмчета, които не изглеждат естетично и много бодат. Пример за добре поддържана физика в това отношение е Джейсън Стетъм.
Мисля, че в разказа се говори за толерантност от името на човек, който не е толерантен. Този Дима е само герой в него и урокът по толерантност е и за нас. :idea:
Нереален, извинявай, че подхванах темата за космите! :rofl:
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Само жените да не вземат пък да спрат да се епилират, че тогава ще стане страшно. Както е тръгнало всичко в света с главата надолу  :sm_biggrin:

Спокойно, робот!
Жените не се епилират заради мъжете, а заради другите жени.  :idea:
Няма начин да спрат да го правят! :rofl:
Освен онези, които и без това не го правят... 8)
Ако си се срещнал със себе си и не си се ужасил, значи още не си се срещнал със себе си.

Аз обикновенно обичам да създавам лека емоция покрай коментарите защото така се засягат и други теми а и хората все пак поглеждат и под друг ъгъл нещата...

Аз обикновенно обичам да създавам лека емоция покрай коментарите защото така се засягат и други теми а и хората все пак поглеждат и под друг ъгъл нещата...
А, дали това е била идеята на автора - да се гледа под различен ъгъл или точно от ъгъла на разказвача???

@Krasiva запали дискусията и изчезна   :biggrin:

@Kroko аз си спомням още като ученик най- много мразех в часовете по литература учителката да ми казва " Виж сега, авторът е искал да каже или внуши..." еди какво си... Грешен отговор сядай си 2-ка.... Ама чакай малко... Какво означава " Той е искал да каже"? Ти да не би да беше там като е писал "Под игото" (да речем) и да ти е казал какво си мисли или какво е искал да каже? Най- важното за мен винаги е било да не се подтиска креативната мисъл и да се насажда вероятни теории на някакви хора, които си мислят, че са достатъчно проницателни и да налагат своята теза като единствената правда. Аз възприемам даден текст по един начин и виждам едно а ти съвсем друго. Нормално ние сме различни хора с различен мироглед. Няма прави нито погрешни разбирания. Важното е човек да запази идентичността си, както и идентичността на мисълта си. Не можем да кажем колко красива и невероятна картина е нарисувал Пикасо при положение, че е пълна мацаница, но някой е казал че е шедьовър и всички ние трябва да се възхищаваме на това, пък дори и да не можем да я гледаме. А отколкото до @Krasiva- ще ми свикнеш, не се отказвай ;)