Аз съм Георги…

7

Късно вечерта се прибирам с колата към къщи, на една от улиците гледам едно момиче протяга ръка на автостоп, спирам, моли ме да я закарам до станция на метрото, заприказвахме се, запознахме се, казва се Мария, уговорихме си среща на следващия ден. Пристигам на мястото на срещата, уж и бях запомнил лицето, но в тълпата от народ не виждам нищо познато, изведнъж някой зад мен ми затваря очите с ръце и се смее, обръщам се и гледам сякаш е тя. Цяла вечер се смяхме, ходихме на дискотека, поканих я вкъщи, тя се съгласи. У дома пуснахме тиха музика, наляхме си мартини, малко шоколад, бавни танци… с две думи на сутринта и викам, че всичко беше супер Мария и ми се иска да продължим нашите взаимоотношения, а тя учудена ми отговаря: - Аз съм Надя, ти какво Ваньо, забрави как се казвам ли? "Хм, - помислих си аз, - всичко би било много добре, само дето аз не се казвам Иван".

© Топик
Превод: Banshee

 

няма нищо  случва се, при недостатъчна светлина