Защо?

4

Тя танцуваше за него.За този, който беше я забравил и чиято любов беше изгубила. В стаята светеха само свещите, запалени за вечеря повече от съображения антиникотинови, отколкото романтични, но всички присъстващи гледаха като омагьосани женското тяло, което се виеше в полумрака. Оркестърът на Ибро Лолов сипеше звуци от плеъра. Всички присъстващи бяха музиканти - до един. И всички познаваха до втръсване тази музика... Но сега слушаха и сякаш не бяха я чували никога...
...А танцьорката!
Господи! Тази жена изглеждаше величествена, облечена в костюма на кючекиня,купен от Александрия.
Тялото и отмерваше циганските ритми като че все едно ги произвеждаше.Устните и бяха леко разтворени и малките и зъби прозираха от там, сякаш мамейки зрителя да се приближи и да рискува да бъде гризнат или дори страстно захапан от дивната жена. Гърдите и се тресяха в ритъма на танца и тя сякаш не забелязваше, че и двете бяха на път почти да се освободят от обшития с монети шал, който ги беше обгърнал...
Всеки от тези мъже я желаеше! Без изключение! Но никой от тях не би и помислил да и го каже, защото всички знаеха, че тя принадлежи САМО на него.И сега танцуваше пак за него, и гледаше само него и
не виждаше никого ,освен него... А не беше сигурно и дали го вижда, но всички знаеха, че танцува само за него.
Очите бяха притворени, тялото се извиваше като че змия разказваше някаква древна история за любов, страст и предателство.Стегнатият гладък корем се гънеше и свиваше, потръпвайки сякаш от последните конвулсии на мъжка любов, изваяният ханш отмерваше всеки ритъм и наблюдателите оставаха с впечатлението, че жената създава музиката и те са продължение една на друга, продължение на дивия зов на тялото и към него.Само към него, който гледаше омагьосан, но безразличен своята жена.
Зрителите бяха сащисани! Колко години я познаваха, а ни един от тях не беше дори подозирал, че тя може да танцува този танц! И то Как!
Стройните здрави бедра се подаваха от прозрачната пола и гривните по загорелите глезени проблясваха в сумрака, подчертавайки разкошните и прасци и подобни на индийка стъпала с малки, лакирани в огненочервено пръстчета, наредени като допълнителна украса за завършек на картината.
Всички я гледаха втрещено и знаеха, че винаги ще я желаят, но нито един от тях никога и по никакъв повод не би и казал това, защото тя принадлежеше на един.
А той гледаше и не откъсваше поглед от нея, питаше се как е възможно да се изчерпи желанието му към това чудо! Как е възможно мъжът в него да мълчи при вида на такава страст и женственост и защо Бог позволяваше това?Защо?

страхотно разказче 

 

страхотно разказче 

Благодаря за отзивите, приятели!
Разказчето е мое и е написано по повод на действителна случка, с реални участници, които лично познавам.
Аз още търся отговор на въпроса "Защо?" и много ще се радвам, ако някой от вас сподели своето виждане за евентуален задоволителен отговор на този въпрос.
Защо наистина една връзка между напълно подходящи един за друг хора, стига до момент, в който единият от двамата, въпреки че обича силно другия, вече не го желае?