Лельо Кати, а може ли да не умирам?

12

- Лельо Кати, а може ли да не умирам? – на леглото лежеше момче, с напълно лишена от коса глава. Кожата му имаше зеленикав оттенък. То приличаше на Фантомас от известната френска комедия, само че не беше смешно. Съвсем не беше.

Възрастната санитарка потрепна с цялото си тяло. Не може да се свикне с това. Човек не умее да свиква с такива неща. Затова той и се нарича човек.

- Хей, не говори така слънчице! Разбира се, няма да умреш… - а в очите сълзи.

- Лельо Кати, разбирате ли, в събота мама има рожден ден. Аз и направих подарък… сам го направих… но как да и го подаря ако умра? Може ли да не умирам до събота? Може ли?

Онкология. Отделение за тези, които са прекрачили границата между живота и смъртта. Тези деца са вече мъртви, макар и да изглеждат като живи, даже разговарят… Но на всяко от тях дните му са преброени. Може да са седмици или даже месеци. Обречени деца – ако някой от вас каже, че е виждал нещо по-страшно, аз лично ще го ударя.

То няма нужда от нищо. Него нищо не може да го спаси, то иска само да доживее рождения ден на своята майка за да и подари своя нескопосан, направен от картон и цветна хартия подарък. Най-ценния в неговият живот подарък. Господи, аз вярвам в теб, но моля те помогни на майката да преживее това! Помогни и да запази разсъдъка си след това…

А при нас - айфони. Кой подред е вече, пети или вече шести? При нас – златни тоалетни. При нас - вградени «просто за гъзария» в хладилниците MP3-плеъри. Даже в космоса летят не учени, а туристи. Цялата наука се е наредила на опашка, за да удовлетворява радостно потребностите на ходещите стомаси и бездънните вагини. Институти за красота. Научноизследователски институти за превръзки и тампони. Лаборатории за кремове против бръчки. XXI век ващта майка, а рака, СПИН, и един куп други смъртоносни болести не можем да победим. И не само «не можем» - не искаме.

Имам списание «Наука и живот» от 1959 година. Сборник фантазии на нашите предци за утрешния ден. Ще го изгоря. Защото… ей човечеството, среден пръст за теб, а не машина на времето, вечна младост, лекарство от всички болести и фотонен космически кораб през XXI век. Айфон за теб. И масажор за дебели гъзове. И елитни презервативи. И хапчета позволяващи да се яде без да се пълнее. Яж, тъпчи се на здраве. Пъхай си сам знаеш къде превръзките. Пий «активиите». Мажи си физиономията с кремове. А аз…

…А момчето все пак успя да доживее до събота. То умря след една седмица.

@ResOrMien

Вече съм голям мъж, но честно казано се просълзих. Децата не заслужават да разбират какво е болка! Браво за разказа!

Нека всеки прочел разказа да се замисли над наистина ценните неща в живота. Лошото, е че винаги ще се намерят хора, които няма да успеят да почувстват истинското послание заложено в този кратък, но съдържащ в себе си много истини разказ.

През последните десетилетия човечествот започна да отделя твърде много време и ресурс за задоволяване на първични желания. Света се управлява от капитала, а капитала има само един интерес - да расте. Няма капитал с човешко лице, който да е загрижен за живота или за просперитета на цялото човечество!
Много хубав разказ!

 

Този разказ е за раздел Будилник!
Геноцидът над човечеството е в разгара си, а в България той не е спирал от падането ни под Византийско робство! Дали и него не са го нарекли вече Византийско присъствие??
Последната измислица за законно убийство на деца е законът, който наскоро приеха и според който за живородено се смята само дете , което тежи над 800грама. Останалите се оставят без лекарска грижа и ако оживеят и наддадат до това тегло, получават шанс, но иначе се смятат за аборт и се изхвърлят като боклук, без право на погребение, дори и да са живели два или три дни.
Този закон обрича на смърт огромен брой деца. На държавата и излизало скъпо за осигурява неонатални грижи на децата ни.
 

Света се управлява от капитала, а капитала има само един интерес - да расте. Няма капитал с човешко лице, който да е загрижен за живота или за просперитета на цялото човечество!

Ужасно е!!! Капитал - тази дума е дяволска работа!!!