Автор Битка няма да има

14
28045-0

— Извинявай, — сухо каза драконът. — Битка няма да има.
— Но аз искам да се бия! — възкликна рицарят. — Ела да се бием!

Драконът почопли с нокът единия си зъб.

— Аз съм напълно сериозен, — каза той. — Ти нямаш работа тук. Освен ако не си от онези…
— От кои? — не разбра рицарят.

Драконът обясни.

— Какво?! — възмути се рицарят. — Не! Аз съм нормален! Какви са тези инсинуации!
— Извинявай, извинявай, — смути се драконът. — Просто си помислих, че може би…
— Това е заради перата на шлема, нали?
— Абе не точно…
— Знаеш ли, това е просто свинство! — рицарят се разсърди съвсем сериозно. — Кой въобще ти е дал право да съдиш за моя личен живот?
— Прости.
— Сега аз вече съм длъжен да се сражавам, — каза рицарят. — Искаш или не, но ние ще се бием.
— Но нали ти поисках прошка!. Просто не мога да разбера, защо си дошъл, освен ако не си…
— Да освободя принцесата, разбира се!

Драконът се плесна с лапа по челото.

— Ето видя ли, — каза той. — Така си и знаех. Ти си объркал всичко. Замъка с принцесата и дракона е в другата посока. Трябвало е да завиеш от хана на ляво, а ти, сигурно, си тръгнал направо, нали?.. Ето виждаш ли. Аз веднага така си й помислих, че си объркал пътя. Аз бях сложил указателна табела преди около две седмици, но някакви вандали постоянно я чупят…
— В какъв смисъл — «объркал пътя»? — удиви се рицарят. — Какво си мислиш, че съм глупак ли? Нали виждам: ето замък, ето дракон!
— Вярно, но…
— Значи, и принцеса има вътре! Ти нали не седиш тук за красота!
— Послушай…
— Е, завил съм не където трябва, какво от това? Не е ли все едно – една принцеса или друга? Другата нека я спаси някой друг. Няма да се връщам я…
— Може би ще ме изчакаш да се доизкажа?

Рицарят сърдито се втренчи в дракона през процепа на своя шлем.

— И?..
— Тук няма принцеса.
— Как така «няма»?
— Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
— Не принцеса?.. А кого?
— Ами…
— Кралица?.. Или, може би, омагьосана девица, прекрасна, като изгряващо слънце? Да, аз четох някъде…
— Принц.
— Какво, извинявай?
— Не какво, а кого. Принц.

Рицарят замлъкна. Драконът търпеливо чакаше, докато мисълта си пробие път през железният шлем и твърдото рицарско чело.

— Принц?.. — най-накрая попита отново рицарят.
— Аха! — жизнерадостно потвърди драконът.
— Пфу! — изфуча рицарят.

Той махна шлема и започна да го търка отвътре с ръкава си.

— Послушай, — каза драконът, — аз разбирам, ти си изминал бая път, коня ти е уморен. Ако искаш можеш да пренощуваш тук, а сутринта ще се върнеш на правилния път…
— За нищо на света! — поклати глава рицарят. — Ама ги измислят едни, да затворят в замъка не принцеса, не кралица…. Не девица, в края на краищата – а ето това нещо!!.. Та кой рицар ще тръгне да го спасява?..

Той изведнъж млъкна и изплашено погледна към дракона.

— И много ли рицари идват?
— Рицари? — повтори дракона. — Не много. Ти ме разбери правилно, по –често идват принцеси или графски дъщери.

Рицарят изпусна шлема върху краката си.

— По принцип, девиците от знатни родове идват доста често, — продължи драконът. — Но се случва, даже и обикновени селянки да идват. Всички искат принц, разбираш ли.
— Селянки?..
— Аха. Бойни моми да ти кажа честно, — каза драконът. — А веднъж намина даже една овдовяла кралица. Такива, точно знаят какво искат…

Рицарят предпазливо погледна към прозореца на замъка.

— Почакай, — с неуверена нотка в гласа каза той. — Искаш да ми кажеш… С теб идват да се бият жени, за да получат принц?..
— Аха, — кимна дракона.
— А той просто си седи в замъка и чака?
— Ами, разбира се. Нали знаеш, така е положено. Славен момък, макар че на карти за пари с него повече няма да играя.

Лицето на рицаря стана на петна.

— Но… Това са жени! — възкликна той. — Как!.. Защо?..
— Какво — «защо»? — не разбра драконът.
— Та нали мъжете трябва да се сражават за прекрасни дами! — поясни рицарят.

Дракона повдигна рамене.

— Времената са такива.
— Но ти си дракон!.. Как може да се позволява на жени да се сражават с дракон?!

Драконът тъжно поклати глава.

— И не говори, — съгласи се той. — Но какво да се прави, работата си е работа. А за опасности ми доплащат.
— Светът се е побъркал, — каза рицарят и си сложи шлема — Как каза — от хана наляво?
— Това е когато идваш насам, трябва на ляво, — каза дракона. — А ако гледаш от тук, то надясно.
— Благодаря.
— Няма защо. Слушай, ако позволиш, ще ти дам един малък съвет…
— Да?..
— По-добре карай направо, направо и наляво, там също има замък с дракон и принцеса. Тя, е по-надалеч, но пък за сметка това е такава принцеса…

Той се усмихна лукаво.

— По-хубава? — попита рицарят.
— По-свежа, бих казал. Ти, като те гледам си млад момък… Абе мисля, че ме разбра.
— Благодаря.

Рицарят се намести върху коня и дръпна юздите. Когато излезе на пътя, той заязди замислен, докато някой не викна към него. Той си повдигна главата.

— Какво?.. — попита.
— Питам, на прав път ли съм?

Девицата седеше в седлото си по женски, провесила и двата си крака от едната страна на коня. В едната си ръка държеше малък кожен камшик.

— Аз пътувам към замъка на принца, — каза тя. — Но по пътя няма никакви табели, и ми се струва, че май се загубих.
— О, не, — отговори рицарят. — Това е там, след завоя.
— А вие не идвате ли от там? — изведнъж се обезпокои девицата. — Да не би да сте го освободили?..
— Аз? — удиви се рицарят. — Защо си мислите така?

Девицата се смути.

— Ами, знаете ли, видях тези пера на вашият шлем, и си помислих… Да не би да сте от онези…
— Какво? Не!.. Разбира се, че не! — възмути се рицарят. — Аз просто минавах наблизо.
— Уф, — с облекчение въздъхна девицата. — Слава богу. Че то сега, нали знаете, и така не е лесно, а сега и тези… Добре, че не сте от тях.
— Да бе.
— Та казвахте зад завоя?
— Да, да. Съвсем наблизо. Около две мили.
— Благодаря, — усмихна се ездачката и шибна коня си.

Рицарят я изпрати с поглед, след това си махна шлема от главата, издърпа перата от него и ги хвърли на пътя.
Пришпорвайки коня си, той запрепуска нататък.

© alex-aka-jj
 :biggrin:

Много леко и весело за четене.  :bravo: