НАЙ-БРУТАЛНИТЕ ОТМЪЩЕНИЯ В ИСТОРИЯТА

5

Римският поет Ювенал е казал, че отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа. Може и така да е, но това не е спряло някои хора да посветят живота си на отмъщения, на които можем само да се възхищаваме.
5 снимки с описание via iskamdaznam.com

5. Княгиня Олга Киевска
През 10-и век в Киев, княгиня Олга, която според някои историци е била внучка на българския владетел Борис I,  се оженила за княз Игор I и заживяла като принцеса. Това продължило до 945г, когато Игор бил убит от древляните, докато правил опит да им събере по-голям данък. Понеже синът й Светослав бил все още твърде малък, Олга поела управлението на Киевска Русия.
За древляните Олга била слабохарактерна – неомъжена жена – и понеже бракът щял да обедини двата региона, те изпратили ухажори на княгинята. Все още обзета от чиста ярост, Олга успяла да се преструва на добра домакиня и посрещнала гостите си. Тя казала на своите благородни ухажори, че нейните хора ще ги вдигнат с лодките им и ще ги носят до замъка, за да не им се налага да вървят. Така и направили. Но когато стигнали до двора на замъка, носачите захвърлили ухажорите, заедно с лодките, в гигантски трап. Олга, с голяма усмивка на лицето, наредила да ги погребат живи.
След като изпратила вест, че е приела предложението, още древляни пристигнали в кралството, за да помогнат с планирането на сватбата. При пристигането си, те били изпратени в баня, където вратата била залостена след тях, а сградата подпалена. Очевидно несхващайки какво се случва, други древляни пристигнали за погребението на предишните. Въобще необезпокоени от пресния масов гроб и все още пушещите останки в банята, древляните се напили траурно. Когато всеки се бил натряскал достатъчно, дори по руските стандарти, Олга се намесила и ги избила всичките. Цели 5000 души, ако трябва да сме точни. Много от тях изгорила по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга си.
Но княгинята не приключила до там. След това тя насочила гнева си към древлянската столица. Когато директната атака не проработила, Олга предложила мир. Ако от всяка къща в града й били донесли по няколко гълъба, тя щяла да си тръгне още на следващия ден. Древляните с радост приели и доставили птиците. Същата вечер, когато градът потънал в дълбок сън, Олга наредила за краката на птиците да бъдат вързани горещи въглени и ги пуснала обратно. Целият град бил погълнат от пламъците, а по-късно княгинята убила или поробила всеки, който успял да се спаси от пожара.
Олга управлява двете си кралства до своята смърт през 969г, разпространявайки християнството в земите си. За благодарност, църквата пък я канонизира за светица.

4. Бенджамин Л. Саломон
През 1937г Бенджамин Саломон станал зъболекар. Пред него се открила голяма, скучна кариера. Само 3 години по-късно обаче получил повиквателна за армията. Можете да си представите учудването му: Какво ще направи един зъболекар срещу армията на Тристранния пакт? За негов късмет, когато войната избухнала, Саломон бил прехвърлен в зъболекарския корпус, където достигнал до ранг капитан. До този момент, най-голямото му постижение във войната била перфектната пломба.
И тогава нещата загрубели. Саломон бил изпратен на о. Сайпан в Тихия океан, където да служи като хирург. Докато третирал ранените, японските сили превзели полевата му болница. Четирима войници нахлули в палатката му и когато един от тях пронизал с щика си американски войник, когото Саломон тъкмо бил зашил, зъболекарят стоварил цялата си ярост върху неподозиращите японци.
Саломон застрелял двама от войниците още преди да разберат какво се случва, избил нож от ръката на третия и нокаутирал с глава последния. След това наредил на ранените да напуснат палатката. Но понеже войниците му не разполагали с прикриващ огън, Саломон вдигнал една картечница и го осигурил. Само си представете ситуацията: ранени сте, знаете, че краят е близо. Врагът се е надвесил над вас, а в палатката има само един зъболекар, работещ като хирург…
Ранените войници успели да се измъкнат живи, а последното, което видели в лагера си, бил зъболекар с очила, унищожаващ вълна след вълна прииждащи японци. Когато американците се върнали на следващия ден, те открили Саломон мъртъв. Загубата била огромна – за японците. Почти 100 мъртви японски войници лежали пред тялото на зъболекаря.
Саломон бил прострелян повече от 70 пъти. Повечето куршуми не му направили впечатление, защото явно за да повалите зъболекар ви е нужна слонска пушка. Той е награден посмъртно с медал на честта за това, че собственоръчно е избил два взвода японци.

3. Алек Търнър без окови
Алек Търнър е вдъхновението за филма „Джанго без окови“. Ако не официално, то поне историята му е същата. Той бил роден като роб в тютюневата плантация на Гулдин в Порт Роял, Вирджиния през 1845г. Внучката на собственика на плантацията имала наглостта да се държи хуманно в южните американски щати през онези години. Тя тайно научила 5-годишния Алек да чете и пише. За нещастие, Алек и учителката му били спипани да си играят на училище от майката на момичето.
За оркестрирането и извършването на престъплението, доста по-бялото момиче било наказано да не излиза от стаята си, а младия Алек е бичуван, понеже се е намирал в близост до нея.
Когато през 1861г започнала Гражданската война, тийнейджърът Алек успял да избяга от плантацията и тръгнал да търси армията на Съюза. Той се срещнал с полковник Фердинанд Дейтън и бил приет в Първа кавалерия на Ню Джърси. Вече въоръжен и опасен, Алек отвел конна дружинка обратно до плантацията, за да почетат малко.
Също като в „Джанго“, жестокият, коравосърдечен надзирател на Алек всъщност бил бивш роб, издигнал се заради предаността си. Според аудио записи, когато надзирателят чул приближаващите се конници, той се качил на горния етаж, показал се от прозореца и извикал „Кой е там? Кой идва?“. Алек му отвърнал: „Аз съм! Аз съм Алек! Идвам да те застрелям!“
Алек може и да не е успял да измисли по-добър отговор, но поне не е излъгал. Бившият роб лично открил и екзекутирал тиранина. След войната, той се преместил във Върмонт, където купул голяма ферма и прекарал следващите 50 години.

2. Буфорд Пусер
През 60-те години на миналия век Буфорд Пусер бил шериф в Макнейри, Тенеси. Когато престъпниците не били заети да се смеят на името му, Пусер им ритал задниците до затвора. Той бил доста добър шериф и като такъв си спечелил много врагове. Сред тях била и мафията. Когато мафиотите обрали един ресторант и убили приятел на Пусер по време на обира, вероятно от офиса на шерифа се е вдигнал пушек.
Пусер започнал война: арестувал, изгонил от града или направо застрелял няколко от членовете на мафията, включително любовницата на боса Карл Уайт (тя обаче първа се опитала да го убие). Мафията отвърнала на удара като убила съпругата на шерифа. Ако сте гледали екшън филми, особено онези вдъхновени от живота на Буфорд Пусер, ще знаете, че това съвсем не го е спряло. Само е предрешило съдбата на лошите.
Вече без нищо за губене, Пусер убил двама мафиоти като минал с колата си през незаконно казино. След това платил на наемник да убие Карл Уайт. След като главата на мафията вече бил извън картинката, Пусер лично тръгнал след убийците на съпругата си, дори след като те напуснали щата.
Никой не е свидетелствал, че Пусер е отговорен, но странно почти всички заподозрени за убийството на жена му били открити застреляни. Само един оцелял, но само защото доброволно се предал на властите, след като чул, че Пусер го търси.

1. Франк Ийтън
Бащата на Франк Ийтън бил вижилант (борец за справедливост), убит от група свои колеги, които не одобрявали начина му на живот. Вижилантите не са известни с инстинктите си за самосъхранение. След като научил за случилото се, Мус Биймън, приятел на баща му, казал на Ийтън: „Проклет да си, ако не отмъстиш за баща си!“.
Франк Ийтън бил на 8 години.
Освен че изкарал акъла на момчето, Биймън го взел под крилото си го научил как да стреля. На 15 години Ийтън завършил с почести училището за убийци на Биймън. Не смятал обаче, че е научил всичко за изкуството да застреляш някого в окото, затова се отбил във Форт Гибсън, Оклахома, където получил военно обучение. Но дори преди 200 години армията не е наемала всеки невръстен хлапак, почукал на вратата им. Казали му, че е твърде малък, за да го обучават, но въпреки това го поканили да стреля по мишени с пистолета си. Ийтън изкарал по-добър резултат от всеки трениран войник в лагера. Разбираемо впечатлен/ужасен, полковникът дал на Франк прякора Пистолета Пийт и му посочил къде ще спи.
Когато Ийтън навършил 20 години, той станал един от най-младите маршали в историята. Най-после въоръжен със значка (и много оръжия), той тръгнал след мъжете, които убили баща му. До 1887г Ийтън затрил петима от убийците в престрелки. Шестият избягал от гнева му и егоистично умрял, преди Ийтън да успее да се добере до него.

Интересно и описано с чувство за хумор, макар, че става въпрос за убийства!