Автор Мама и татко

8
Искам да споделя с вас, нещо което получих наскоро по мейла.

13636-0

Аз съм възрастен и почти щастлив човек. Роден и възпитан с любов. Един ден отивам при моите родители (и двамата са пенсионери), отварям вратата със своите ключове, а те седят в кухнята, пият чай. И се държат за ръце! Те наистина се обичат един друг и до сега. Но не за това става дума. Утре ги изпращам, заминават на екскурзия (категорично отказаха да е извън страната). Днес се опитаха да научат моя телефонен номер наизуст. НЕ СЕ ПОЛУЧИ!!! Старост. Сигурно ще се побъркам от притеснение докато те са там без мен. Та за какво е целия този пост: времето лети. Всички ваши френдове с айфони нямат никакво значение. Търсете близък човек по душа. Даже и да е с голям гъз, без гърди и без зъби, но да ви обича. И си народете деца, които ще ви карат да учите техния телефонен номер. Старостта ще дойде. Не просто скоро. Тя е вече тук. Просто вие още не я виждате.

мъдро!
тинтири-минтири

Спрях да дишам... Сълзите ми рукнаха от очите. Това е ИСТИНАТА! Друго няма...

Много кратък, но изчерпателен и мъдър разказ за времето и живота  :old:

Между другото разказа наистина е уникален. Защото е супер просто написан, даже малко нескопосано, но носи изключително силно послание. Уверен съм, че много малко хора наистина го разбират. В смисъл бих разделил хората прочели разказа на три категории: 10% вобще няма да разберат смисъла, 80% ще го разберат, 10% ще го осъзнаят/почувстват наистина!


Между другото разказа наистина е уникален. Защото е супер просто написан, даже малко нескопосано, но носи изключително силно послание. Уверен съм, че много малко хора наистина го разбират. В смисъл бих разделил хората прочели разказа на три категории: 10% вобще няма да разберат смисъла, 80% ще го разберат, 10% ще го осъзнаят/почувстват наистина!
Бобо, мисля че прекалено подценяваш читателите на сайта  :dont:. Според всеки, прочел разказа докарй ще го разбере  :idea: